Когато срещна погледа на мъжа си, той въпросително вдигна вежди. Очевидно беше разбрал, че е наблюдавала годениците. Вдигна чашата си и Жаси побърза да сведе очи.
По-късно в големия салон имаше танци. Лаймън беше настанил оркестъра в галерията за музиканти. Дори Джейн, която беше в напреднала бременност, не устоя на изкушението, колкото и да обясняваше, че не е прилично в нейното състояние. Джейми отговори, че в кръга на семейството не бива да обръща толкова внимание на светските правила, а капитан Хорнби непременно щял да си затвори очите пред волностите й.
Херцог Карлайл танцуваше с дъщеря си. Хенри покани Леонор, Елизабет усмихнато прие поканата на Джейми, така че свободни останаха само Робърт и Жаси.
Докато се въртяха в кръг, Робърт, който разбираше съмненията й, се шегуваше с неприятностите по време на дългото презморско пътуване и дори успя да я разсмее. Весело й обясни, че непрекъснато ще дъвчат лимонови кори, за да се предпазят от скорбута.
— А на шиите си ще окачим торбички с ароматни треви. Така ще се пазим от дъха на хората, които не дъвчат лимони — допълни той.
Двамата се понесоха в ритъма на музиката и Жаси отново избухна в смях, прекъснат веднага след като се озова в обятията на мъжа си.
Мрачният поглед на Джейми я пронизваше.
— Е, защо блясъкът в очите ти внезапно угасна, милейди?
— Не разбирам за какво говориш.
— Много добре знаеш.
— Не сме учтиви с бедния капитан Хорнби. Оставихме го сам в ъгъла.
— Я не започвай отново с ролята на съвършената лейди! Искам да зная защо очите ти вече не блестят.
— За теб? Никога! — изфуча Жаси и се зарадва, че в този миг към тях се приближи херцог Карлайл и я покани на танц. Джейми трябваше да я освободи от обятията си, но продължи да я наблюдава изпитателно.
През останалата вечер Жаси упорито избягваше мъжа си. Капитан Хорнби остана и след като другите се сбогуваха, защото имаше да урежда делови въпроси с лорд Камерън. Тази малка отсрочка беше добре дошла за нея. Беше сигурна, че Джейми не е забравил решението си да я измъчи докрай.
Застана в салона и се загледа след двамата мъже, които отиваха в библиотеката. Малко по-късно чу как Джейми дава указания на капитана относно товара за колониите: четири допълнителни оръдия, двадесет и пет мускета, хиляда стъпки запалителен фитил, бъчвички с барут, шомполи, заряди, двадесет и пет брони за защита на гърдите и гърбовете и също толкова шлемове. Освен това Хорнби трябваше да натовари на кораба пет овце-майки, пет херфордски крави, двадесет пилета и един петел.
— Оръжията са необходими — отговори капитанът — а мускетите ще ви послужат добре, когато ходите на лов. Но няма да са ви от полза в битките срещу памунките. Трябват ви повече мечове и ножове. Даже пиката не може да достигне индианеца памунки, скрит във високата трева…
— Така е — призна Джейми и Жаси чу звънтене на чаши. Очевидно мъжете си наливаха по нещо за пиене.
— Вие познавате тези хора по-добре от всички нас, милорд — продължи Хорнби.
— Наистина ги познавам и твърдя, че трябва да живеем в мир с тях. Поухатан имаше много по-голяма власт от брат си Опеханканеф. Съюзът на племената лека-полека се разпада. Много индианци търгуват с белите. И въпреки това…
— Да?
— Понякога ме карат да се страхувам. Като младо момче често пътувах по моретата с капитан Смит, защото татко беше решил, че третият му син трябва да опознае света и да си потърси дом далеч от Англия. Тогава посетих и няколко индиански села. Наблюдавах как се подготвят за ритуала на мъчението. Индианките са добри готвачки, а най-добрите отговарят за празничния пир. Мъжете рисуват телата си и нетърпеливо очакват голямото събитие. Пленниците биват разкъсвани на парчета, вътрешностите им изваждани, или ги убиват много бавно. Покахонтас предпази Смит от тази участ. Беше още дете, но баща й я обичаше повече от всичко на света. Само Бог знае колко наследници имаше великият вожд, защото жените му бяха безброй. Момичето се хвърли върху Смит и не позволи да го измъчват.
— Въпреки че сте бил свидетел на всичките тия ужаси, вие продължавате да цените индианците, лорде.
— Наричайте ме Джейми, когато сме сами, Хорнби. Да, уважавам индианците. Те са хора с ярко изявено чувство за чест и много от тях са миролюбиви. Никога не бива да забравяме, че културата им е различна от нашата. Главният им бог се нарича Океус и той е един мрачен демон, който изисква да му се принасят в жертва дори живи дечица.
— Е, Карлайл Хъндрид е отлично защитен срещу индиански нападения — промърмори старият капитан. Имате ли нужда от още нещо на борда на „Сладкия рай“?