Джейми се поколеба.
— Да, капитане. Купете в Лондон хубаво легло с дебел дюшек.
— Да има ли и копринени завеси?
— За колонията ли? — Джейми се засмя и след кратка пауза продължи: — Добре, нека има копринени завеси. Жените обичат тези неща.
— Вашата съпруга непременно ще го хареса.
— Вярвате ли? — Жаси много ясно усети горчивия тон в гласа на мъжа си.
— Добър избор сте направили с вашата съпруга. Тя е красива и ще защити с чест името ви в Новия Свят. Жизнена е и ще се справи отлично с първоначалните трудности.
— В началото и аз мислех същото.
— Не иска ли да ви последва?
— Не. Ала не й остава нищо друго.
— Ами ако откаже?
— Ако не се качи доброволно на борда, позволявам ви да приложите сила, капитане. Все ми е едно как ще го направите. Можете да увиете жена ми в някое платно, ако искате. А после може и да я пратя обратно в Англия. — Внезапно гласът му прозвуча уморено и вяло. — С времето ще се разбере дали животът без нея няма да е по-поносим за мен.
Жаси стоеше като вцепенена в големия салон. Бузите й пламтяха. Едва когато Джейми се сбогува с Хорнби и напусна библиотеката, животът се възвърна във вените й. Притисна се до стената, за да не я видят и да разберат, че е подслушвала. Капитанът не я забеляза. Лаймън му пожела лека нощ и отвори входната врата.
Чу се прозвънване на чаша. Явно Джейми беше приключил с пиенето и скоро щеше да се появи в спалнята. Щеше да дойде при жена си, за да довърши онова, което беше започнал на вечерята.
Жаси забързано хукна по стълбата. Може би някой ден щеше да се престори по-успешно на заспала и той нямаше да я събуди…
Втурна се в стаята и напразно се опита да разкопчае роклята си. Да повика ли Моли? Не, ще мине много време, докато прислужницата се появи. Свали обувките и чорапите, отпусна се накрая на леглото и се опита да успокои лудото биене на сърцето си. После отново посегна към копчетата на гърба, но и този път не успя да ги достигне. Ръцете й трепереха. Не само се страхуваше от Джейми — индианските истории, които беше слушала цялата вечер, тежаха като олово на душата й.
Когато вратата изскърца, Жаси стреснато се извърна. Мъжът й влезе и изненадано вдигна вежди.
— Още ли не спиш?
— Не мога да разкопчея роклята си.
— Защо не повика Моли?
— Не знам… Ей сега…
— Не е нужно. — Джейми тръгна към нея и краката й се подкосиха.
— Остави, сама ще се справя.
— Не. Не мърдай. — Джейми бавно разкопча роклята, после отиде до писалището и си наля чаша коняк. Седна на големия си стол и вдигна крака върху масата, без да откъсва очи от Жаси, която мъчително преглъщаше. — Продължавай, мила.
— Ако си кавалер, ще излезеш от стаята и ще изчакаш, докато аз…
— Не съм кавалер, а и ти си ми жена. Ако се нуждаеш от помощ, аз съм на твое разположение.
Кое ли беше това у него, което непрекъснато я гневеше? Жаси тихо промърмори някакво проклятие и му обърна гръб. Погледът му я пронизваше. Смущението й нарастваше. Издърпа роклята от раменете си и небрежно я захвърли на пода. Докато сваляше фустите, видя, че Моли е приготвила нощница, разбира се, по свой собствен вкус — от прасковено розова коприна, със сатенени панделки по раменете и по дълбокото деколте. Щеше да бъде смешно, ако започнеше да се рови в раклата и да търси друга. Посегна към нея и я притисна пред гърдите си, докато се опитваше да развърже връзките на корсета.
Джейми пристъпи зад гърба й, сръчно разхлаби връзките на корсета и го захвърли на пода.
— Благодаря — промърмори Жаси и той невъзмутимо се върна на мястото си. Младата жена нахлузи нощницата през главата си, издърпа я над гърдите и едва след това свали долната си риза. Без да сваля долните си гащи и колана за чорапите, тя побърза да се пъхне в леглото.
Чу как Джейми сваля жакета си, как ботушите му падат на пода, и се опита да запуши ушите си. Затвори здраво очи и се престори, че спи.
Известно време не се чу нищо. Жаси внимателно отвори едното си око и видя изправения пред леглото Джейми, който втренчено я гледаше. После усмихнато докосна вдлъбнатината между гърдите й и двамата почувстваха лудото биене на сърцето й.
— Спиш ли вече? — попита любезно той. Все още носеше късия до коленете панталон, ала беше бос и държеше в ръка чашата си.
Без да отговаря, Жаси продължи да лежи неподвижно. Тазвечерното му настроение изобщо не й харесваше. Беше ужасно циничен и беше пил много.
— Къде е жената с блестящи очи? — пошушна той и обхвана с ръка брадичката й.
— Мисля, че си пиян — отговори презрително Жаси.
— Конякът помага на мъжа да понесе по-леко трудностите на живота. Не е лошо и ти да изпиеш една глътка.
— Не.