Жаси остана да лежи мълчаливо. Въпреки че нощният вятър охлаждаше тялото й, бузите й все още пламтяха. Беше ли позволено на една лейди да изпитва подобни удоволствия? Много й се искаше да мушне глава под възглавницата или да се скрие някъде по-далеч.
Минаха само няколко минути и Джейми отново се обърна към нея. Пръстите му с безкрайна нежност се плъзгаха по кожата й. После се наведе над нея и Жаси с омраза забеляза усмивката на победител в очите му.
— Значи все пак онази страстна жена, за която съм мечтал, съществува — пошепна той.
— Не… — Жаси затвори очи и се опита да прояви твърдост. Чу тихия му смях, усети търсещите устни по врата си, после по гърдите. Тази мека нежност беше достатъчна да разпали отново огъня в тялото й и тя инстинктивно улови ръцете на Джейми. — Не. Стига толкова…
— Докато пламъците още тлеят, не мога да се откъсна от страстната си съпруга. И без това скоро ще я изгубя за дълго…
И Жаси не можа да откаже нищо нито на съпруга си, нито на странния, никога непознаван копнеж, който беше завладял тялото й. После не можа да каже колко пъти се любиха тази нощ. Не усещаше, че отговаря на милувките му, че пръстите й се плъзгат чувствено по голия му гръб, че устните й хапят рамото му и езикът изследва всяка подробност на лицето му. Джейми обаче отлично го осъзнаваше. Разтапяше се под милувките й, под страстните й стонове и сърцето му гореше от мъка, че скоро трябва да я напусне.
Трябваше да използва докрай тази нощ, да вкуси колкото се може повече от удоволствията, които щяха да му бъдат отказани през дългата раздяла. Вече се развиделяваше, когато двамата най-после задрямаха. Ала Джейми не можеше да се откъсне от жена си. И в просъница продължаваше да милва дългите руси къдрици, разпилени като слънчеви лъчи по възглавниците, да плъзга устни по фино изписаните черти на лицето й, по закръгленото стройно тяло.
Жаси въздъхна и се усмихна насън. Кого ли сънуваше? Джейми беше събудил страстта, която още от самото начало беше открил в очите й. Но не беше толкова глупав да вярва, че сега всичко ще тръгне към добро. Утре, на светло, жена му щеше да го мрази също както досега — дори повече от всякога, защото беше излязъл победител в тази странна битка на чувствеността.
Е, независимо беше ли щастлива с него или не — тя щеше да го последва в Новия Свят. Беше негова съпруга и трябваше да го стори. В Карлайл Хъндрид имаше нужда от силна, непоколебима господарка, която да споделя с него трудностите на живота.
Джейми отново посегна към жена си и тя сънливо отвори очи. Мекият глас понечи да протестира.
— Тихо, Жасмин, не смей да ми противоречиш. Искам те, а аз винаги вземам онова, което желая.
Дъхът й спря, защото страстта му отново я поведе към райското блаженство. После Джейми стана, изми се и набързо нахлузи дрехите си. Без да каже и дума, излезе от стаята и остави Жаси сама изтощена до смърт, увита в разбърканата завивка. Внезапно тя осъзна, че е капитулирала без остатък, че е разкрила пред мъжа си и последните си тайни. Тялото й се разтърси от горчиви хълцания, запрати възглавницата в един ъгъл, сви се на кълбо и скри лице в ръцете си.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Малко по-късно в двора прозвучаха удари от копита, по калдъръма пред отворения прозорец изтрополяха колела на карета. Възбудените гласове на прислужниците и забързаните им, делови крачки издаваха, че е пристигнала важна личност.
Жаси бързо се уви в първия чаршаф, който й попадна под ръка, и коленичи върху пейката под прозореца. Пред тежка карета с герба на Джеймс I бяха впрегнати четири прекрасни кафяви жребци. Нима лордът, за когото се беше омъжила, се радваше на такова високо положение, та го посещаваха дори кралски пратеници?
Един лакей спусна покритата с кадифе стълбичка на каретата и от нея слезе представителен джентълмен с гъсти тъмни коси. Джейми го посрещна с почтителен поздрав. Посетителят беше облечен в костюм от зелена тафта, с червени чорапи и червени ивици по жакета, и носеше широкопола шапка с пера. За разлика от него Джейми носеше само скромен черен панталон, широка ленена риза и неизменните си високи ботуши. Ала елегантността на непознатия не беше в състояние да затъмни аристократичното излъчване на домакина.
Жаси прехапа долната си устна, защото трябваше да признае, че мъжът й е наистина внушителен, от гордо изправената глава до дългите, стройни крака.