Джейми поздрави кралския пратеник като стар приятел и прие връчения му пергамент. Сякаш почувствал погледа на Жаси, той вдигна глава към нея и се усмихна. Същата усмивка, която беше изписана по устните му тази нощ, триумфална, предизвикателна, подканяща.
После усмивката помръкна. Джейми се заслуша в думите на госта и мрачно смръщи чело.
Жаси се оттегли от прозореца и се зае с утринния си тоалет. Извади от гардероба чиста ленена риза, после събра захвърлените по пода фусти и ги подреди по местата им, вдигна и роклята и разкаяно притисна до гърдите си меката коприна. Никога не беше проявявала подобна небрежност към скъпите си тоалети — след като беше пожертвала младостта си, за да достигне до този лукс.
Ръцете й се разтрепериха. В последната нощ нямаше и следа от жертвоприношение, от изпълнение на съпружеския дълг, тя не беше само част от сделката, която бяха сключили с Джейми. Припомни си чувствения екстаз, до който беше стигнала, и лицето й пламна от срам. Бузите се обагриха в ярко червено, когато почувства надигащия се в гърдите й нов копнеж.
Не, не биваше да мисли повече за това, не биваше да признава дори пред себе си преживяното щастие. Взе твърдо решение да сложи юзда на желанията си. Истинската лейди никога не се самозабравяше като нея. Когато преди малко Джейми я видя на прозореца, с голи рамене и разпилени коси, сигурно беше повярвал окончателно, че се е оженил за проститутка.
Без да позвъни за Моли, Жаси бързо започна да се облича. Естествено домакинята трябваше да слезе в салона и да поздрави видния гост. Едва успя да подреди фустите си, когато вратата се разтвори с трясък и в спалнята влезе мрачният Джейми.
— Какво… Какво има? — прошепна Жаси.
Лордът й хвърли смутен поглед, после отиде до писалището си и отвори горното чекмедже.
— По дяволите Негово кралско величество! — изруга той.
Тази непростима дързост накара жена му да затаи дъх.
— Какво…
— Кралят е непоследователен. Когато наследи короната на Елизабет, имаше четиристотин хиляди фунта дългове. След пет години станаха седемстотин хиляди. За да достави удоволствие на Ана, даваше непрекъснато балове. А можеше да използва доходите си за подпомагане на американските колонии. Първо се кълне, че ще подпомогне Вирджиния и ще се бори с католиците-испанци — след това се извинява на испанците за някакви си нападения на английските заселници, за да не намали шансовете за женитби на децата си в европейските владетелски домове. Казвам ти, този човек е ужасно нерешителен. Сам не знае какво иска. Непрекъснато създава затруднения с колебанията си.
— Мислех, че ти е приятел.
— Той е кралят, милейди, и аз му служа. Той събуди в душата ми топли чувства към Америка. Колонията ни е под негово владичество, но тя е далеч и хората там се оценяват повече по качествата си, отколкото по благородническата титла.
— Какво се е случило?
Джейми й хвърли бърз поглед.
— Вероятно ще се радваш да го чуеш. Кралят ми връчи чрез своя пратеник няколко писма, които трябва да предам в колонията Джеймстаун. Затова трябва да тръгна по-рано от предвиденото — още сега.
Лордът събра необходимите документи, затвори чекмеджето и изтича до вратата.
— Лаймън! — извика той.
— Не смей да го викаш! — възпротиви се сърдито Жаси. — Още не съм облечена и не бива…
Джейми отиде при нея и я хвана под брадичката.
— Не смей да ми нареждаш какво да правя, уважаема лейди! — После обгърна талията й, вдигна я на ръце и с все сила я метна на леглото сред бъркотия от недооблечени фусти.
Жаси сърдито изруга и очите й се напълниха с гневни сълзи. В този миг влезе икономът. Не й оставаше нищо друго освен да издърпа завивката до брадичката си и да чака, докато Лаймън помагаше на господаря си да опаковат последния багаж. Голяма част от нещата бяха опаковани още преди няколко дни и изпратени на борда. Цяла редица лакеи влизаше и излизаше от стаята, натоварена с тежки сандъци.
Най-после Джейми и жена му останаха сами. Лордът се облегна на писалището, скръсти ръце пред гърдите и отмерено заговори:
— Мислех, че ще намеря време да ти разясня по-добре колко непоколебимо е решението ми да живееш с мен в Новия Свят. Лаймън ще приготви карета, която да те отведе в Лондон преди отплаването на „Сладкия рай“. Ако желаеш, можеш да вземеш със себе си и кобилата. Във Вирджиния също ще имаш нужда от кон. Знам, че все още си против пътуването. Въпреки това те съветвам, спокойно да се качиш на борда, защото ако не го направиш, ще ме молиш тленните ти останки да намерят вечен покой на дъното на морето. Това ще бъде по-желана съдба, отколкото онази, която съм ти подготвил в случай, че се откажеш.