Жаси не знаеше какво я разгневява повече — съдържанието на думите му или безсрамният, дързък тон на гласа му. Скочи от леглото и се втурна насреща му с намерение да забие острите си нокти в лицето му. Очевидно лордът не беше подготвен за неочакваното нападение, защото не успя да се предпази. Едва след секунди успя да улови китките и да й извие ръцете на гърба.
— Как се осмеляваш да ми говориш по този начин! — изсъска извън себе си Жаси. — След като непрекъснато ме унижаваше и злоупотребяваше с мен…
— Злоупотребявал ли съм, милейди? Ти май не разбираш значението на думите си. Е, може пък наистина да злоупотребявам. Принуждавам те да напуснеш тази прекрасна къща, скъпоценния порцелан, благородния кристал, елегантните мебели. Ти обичаш тези неща, нали?
Жаси вбесено се вгледа в тъмносиния огън на очите му и изкрещя:
— Да! Да! Да! Мислиш, че си се оженил за някоя кръчмарска курва, която не се интересува къде живее. Но ти заявявам, че се лъжеш! Аз ще мразя твоя Карлайл Хъндрид, до последния си дъх, също както мразя и теб…
— Мрази го колкото искаш, Жасмин — но ще трябва да свикнеш с него. Мрази и мен, щом това ти харесва. Но никога не забравяй, че аз съм този, който определя бъдещето ти.
— Вече те забравих! — изсъска тя.
Джейми я блъсна към леглото и падна отгоре й.
— Ей сега ще опресня спомените ти.
— Не!
Жаси отчаяна го заудря с юмруци, но той вече лежеше върху й. Брутална целувка затвори устните й — целувка, която трябваше да я накаже и същевременно да разпали в сърцето й буйна страст. Когато устните му се отдръпнаха, Жаси едва си поемаше дъх. Джейми вкопчи пръсти в косите й, задържа главата й и отново впи устни в нейните.
Когато се надигна, очите й бяха пълни със сълзи.
— Не можеш да ме командваш, както си щеш, и да правиш с мен всичко, каквото ти харесва…
— Напротив, милейди, мога. А когато свърша с теб, вече няма да се осмеляваш да твърдиш, че си ме забравила.
— Копеле!
— Не съм копеле — по-скоро се омъжих за едно от тях, ако си спомняш — за една изкусна малка мръсница, която искаше единствено парите ми. Ала в Новия Свят никой няма да заподозре долния ти произход. Там ще те смятат за истинска лейди. Ще приемаш уважението на варварските племена и…
— О, ако само знаеш колко си ми отвратителен! Как мразя да ме любиш…
— Така ли? Миналата нощ май мислеше съвсем друго.
— Ти беше този, който ме нарече велика артистка. Махай се най-после!
— Не. Първо ще проверя дали ще ми се удаде да те подтикна отново към грандиозно артистично изпълнение.
— Не!
Жаси посегна да го удари, но Джейми светкавично улови ръцете й. После издърпа нагоре фустите й и отвори панталона си. Никога досега Жаси не беше чувствала такова отвращение. Ала когато я взе по-брутално от всякога, в тялото й избухнаха диви пламъци. Въпреки че Джейми пусна китките й, Жаси дори не помисли да се съпротивлява. Потрепери, когато устните му жадно се впиха в нейните, зарови пръсти в косите му и закопня да почувства ръцете му върху гърдите си. Долната част на тялото й отговаряше на буйния ритъм на бедрата му. За да го приеме колкото се може по-дълбоко в себе си, обви с крака ханша му и се надигна насреща му.
Джейми се изправи и се вгледа в замъглените й от желание очи. Жаси с хълцане привлече главата му към устните си, целуна го и той усети соления вкус на сълзите й. Зацелува я, докато двамата заедно достигнаха върха и от устните им се изтръгнаха задавени стонове. Жаси имаше усещането, че по вените й се разлива втечнена слънчева светлина, която я понася към сияйното небе.
Мина много време, преди да се спусне отново на земята. Отвори очи и смаяно се взря в бъркотията от разпилени чаршафи и фусти. Джейми лежеше безмълвно върху нея. След малко се изправи и бързо затвори панталона си. Замаяна и изтощена до крайност, тя не се помръдваше. Джейми я погледна, но тя не пожела да срещне очите му. Вместо това вдигна очи към балдахина, който се извисяваше над леглото.
Чу само задавено проклятие, после шум от обличане и трясък на затваряща се врата. Остана дълго в леглото си, неспособна дори да мисли. Удари на копита и трополене на колела преминаха под прозореца и отзвучаха в далечината. Въпреки топлия юнски ден Жаси потръпна от студ. Джейми замина, мислеше уморено тя, ще го видя чак след няколко месеца. Дали да не избягам… Не, нямаше да го направи. Харесваше й да бъде лейди Камерън, все едно какво трябваше да изтърпи, за да се сдобие с тази титла. Ала никога нямаше да се качи на борда на „Сладкия рай“, това поне беше сигурно. Нека мъжът й се гневи и ругае, нали поне в началото ще бъде на друг континент. Нямаше да го последва там и толкова.