Ами ако капитан Хорнби приведе в изпълнение получената заповед и я завлече за косите на кораба си? Жаси потиснато осъзна, че властта на лорд Камерън се простираше дори през безкрайния океан.
След три дни се състоя венчавката на Леонор и Робърт. Жаси едва не припадна по време на церемонията, макар че се насилваше да се усмихва.
През нощта дълго не можа да заспи. Мяташе се неспокойно и на разсъмване осъзна, че й липсва Джейми — силните му ръце, бурята от чувства, които събуждаше в тялото й.
На следващия ден я повикаха в дома на брат й. Джейн раждаше. След четиринадесет часа на бял свят се появи красиво малко момиченце и Жаси се прибра у дома изтощена до смърт, но грейнала от радост.
Радостта й се изпари само седмица по-късно, когато една сутрин й прилоша. Огледа отчаяно красивата си спалня. Нима детето й трябваше да се роди в онази дива местност, заобиколено от варварски племена? Намрази Джейми с цялата сила на измъченото си сърце — и продължи да се стреми към него също така страстно.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Прекосяването на Атлантическия океан беше едно от най-лошите, които Джейми беше преживявал. Бушуваха ужасни бури и ги преследваха през цялото време, докато флагманският кораб на малката флотилия от четири двумачтови платнохода достигна до американския бряг и беше понесен от силните северни течения. Джейми стоеше до капитан Ръскин на борда на своя „Хоук“ и неотстъпно се взираше с далекогледа към сушата. Сиви дъждовни облаци се стелеха като пелена над морето!
— Това стана и със сепаратистите, пилигримите, които отплаваха от Лондон в късното лято на миналата година — отбеляза мрачно Ръскин. — Бяха решили да се заселят на юг, в страната, отбелязана на картата като Северна Вирджиния. Само че течението ги отнесе на север, към мястото, нанесено в картите на Джон Смит под името Плимут. Там си и останаха.
Джейми изпитателно изгледа капитана. При нормални обстоятелства би се радвал да посети макар и за кратко пуританската община. Интересуваше се от съдбата на мъжете и жените в колонията Плимут, тревожеше се как са преживели първата зима и дали са се приспособили към суровите условия. Доколкото знаеше, мнозина бяха намерили смъртта си. Можеше само да се надява, че останалите са живи и здрави.
В колонията Джеймстаун и разположените наоколо имения също имаше починали заселници. Въпреки това Джеймстаун продължаваше да расте, а с него и плантациите на полуострова Джеймс Ривър. Тази област изглеждаше предопределена от съдбата да се съпротивлява срещу всички опасности.
Пилигримите бяха избягали от религиозните преследвания, докато жителите на Джеймстаун се бяха преселили в Америка по чисто практически съображения. Джейми търсеше приключения. Освен това споделяше мнението на баща си, че млад мъж в неговото положение трябва да обиколи света и едва след това да избере бъдещия си дом. Беше видял за първи път Вирджиния още преди глада на 1609 година и веднага беше почувствал странната й привлекателна сила.
Заливът Чийзпийк разполагаше с много естествени пристанища. Почвата беше плодородна, още индианците го бяха доказали. Гъстите гори гъмжаха от дивеч и просто канеха на лов. Джейми никога не беше виждал толкова красиво кътче земя. Възхищаваше го преди всичко самотата на тази местност, необлагородената пустош.
През 1613 година, едва двадесет и едногодишен, той беше поел наследството на майка си и скоро го беше утроил чрез мъдри инвестиции съвместно с усърдни лондонски търговци. После беше вложил почти всичките си пари в кораби. Малката му флота обикаляше Карибско море, изплъзваше се от нападенията на испанците, които не криеха стремежа си да владеят цяла Америка, и стигна почти до Бермудската колония, преди да се върне в Англия.
Вече не му трябваше търговска печалба. Беше събрал достатъчно пари за охолен живот и си беше построил красива къща в Англия. И сам не знаеше какво толкова го привлича Вирджиния, та е решил да създаде нов дом тук. Понякога оприличаваше страната на прекрасна любовница, която през смях флиртува с него, прелъстява го и накрая налага своята воля. Вирджиния беше също така непредвидима, както бяха и жените. За да слезеш на брега, трябваше да преодолееш опасни плитчини. На сушата те заплашваха глад, отровни змии и индиански стрели. Само че Джейми Камерън беше убеден, че си струва да се изправиш лице в лице с трудностите, за да си създадеш ново жизнено пространство. Беше завладян от тази мисъл също както от Жасмин…