— Имаме още работа — произнесе предупредително Уилям. — Трябва да разрешиш някои спорни въпроси.
— Нека почакат, докато разгледам къщата — отвърна Джейми, скочи от седлото и се изкачи по стълбите към входната врата.
Дъсченият под беше изцяло готов, вита стълба водеше към втория етаж В края на дългия салон беше поставена красива, полирана до блясък маса, украсена с цветя. Джейми изкачи стъпалата към втория етаж и се озова в разделено на две помещение. В едната стая върху дървена стойка беше поставен груб матрак. Тук щяха да сложат поръчаното в Лондон легло. Трите стени на втората стая бяха покрити с лавици за книгите му, а в четвъртата беше вградена каменна камина. До нея стоеше огромно писалище. От другата страна на коридора бяха разположени още две спални.
Джейми слезе отново на долния етаж и отиде да разгледа стаите на прислугата. Вляво от салона имаше просторно помещение с подиум и няколко реда столове. Щяха да го използват за бална зала и съд.
Естествено къщата не можеше да се сравни с великолепието на английската му резиденция, но Джейми въпреки това остана доволен. Всеки нов корабен товар щеше да увеличава комфорта на новия му дом.
На входа го очакваше Уилям.
— Моряците слязоха на сушата и всички неомъжени слугинчета жадно зяпат подире им. Чакат с нетърпение тържествения пир. Но, както вече казах — първо трябва да свършим някои неща.
Джейми трябваше да посети свещеника, да уреди възникналите между заселниците спорове и да приеме назначената от Уилям прислуга. Едва тогава приятелите седнаха на масата.
— Мисля, че сме заслужили глътка ром — усмихна се Джейми и свали украсената с пера шапка.
— Аз, разбира се, няма да кажа не — отвърна ухилено Уилям.
Джейми помоли икономката мисис Лоутън да донесе бутилка и две чаши, след което жената дискретно се оттегли. Двамата вдигнаха наздравица и Уилям започна да разказва за събитията, които бяха станали след заминаването на лорда. Бяха се родили десетина деца, две от които починали веднага след раждането и били погребани в общинското гробище. Няколко мъже от Джеймстаун и Карлайл Хандрид посетили Опеханканеф и се върнали с впечатлението, че индианците са доволни от царуващия в момента мир.
— Кой знае… — Джейми замислено смръщи чело. — Опеханканеф е войнствен мъж, също като Поухатан. Скоро ще пристигне жена ми, а никак не ми се иска да видя златните й коси, увиснали на кръста на някой индианец.
— Охо, значи най-после се улови в капана на някоя лондонска красавица!
— Не е лондончанка — отговори Джейми. Как ли щеше да реагира Уилям, ако научи, че лейди Камерън е незаконородена, работила е като прислужница в кухня и е влязла за първи път в спалнята на бъдещия си съпруг, за да го прелъсти и ограби? — Скоро и тя ще тръгне на път, придружена от Робърт Максуел и сестрите си.
— Нима наистина смяташ да живееш със своята лейди тук, в тази къща от дърво и глина?
— Точно така — отговори решително Джейми и се изправи. — Да вървим, Уилям, вече усещам миризмата на свинското печено. Не ме оставяй да умра от глад.
Заселниците се бяха събрали насред площада около огромното огнище и всеки носеше по нещо за празничния пир — индианска царевица, хляб, грах в маслен сос. Благородниците се смесиха с простия народ и макар че всички се отнасяха с почтително уважение към Джейми и Уилям, в общината цареше другарство, немислимо за английските нрави.
Джейми седеше с подвити под себе си крака на една от плетените рогозки. Ромът се лееше в изобилие. Свиреха цигулари, тромпетисти и барабанисти и скоро весели млади двойки се завъртяха по затревената танцова площадка. Млади момичета с усмивка канеха Джейми на танц. Той галантно им се кланяше и не отказа нито един танц. Луната осветяваше, празника с меката си сребриста светлина. Джейми, изтощен до смърт, се прибра рано, ала останалите продължиха веселието си до късна нощ.
Лордът се съблече и уморено се отпусна в леглото. В този миг под него се чу тихо хихикане. Джейми смаяно заопипва матрака и пръстите му докоснаха гола женска кожа.