Жаси поиска да слезе, но ръцете му я обхванаха в желязна хватка.
— Направих за теб всичко, каквото можах, взех в дома си приятелите ти, подарих ти скъпоценни рокли и бижута. В тази дива местност също ще разполагаш с достатъчно прислуга. Въпреки това при всеки удобен случай се опитваш да ме унижиш. Предупреждавам те — не смей да го повтаряш!
— Ако наистина искаш да направиш нещо за мен, дай ми свобода!
— Какво?
Жаси унило сведе глава.
— Мразя тази страна. Не мога да живея тук с теб.
Джейми се опита да преглътне горчивото разочарование и насочи коня към палисадата.
— Ти си моя жена и ще си останеш такава, Жасмин.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Вятърът вееше в лицето на Жаси, а тропотът на конските копита глухо отекваше под нея. До ушите й достигаха приветствени викове, а в гърба си усещаше твърдите, силни гърди на Джейми и се опитваше да прогони нежеланите горещи вълни, които се надигаха в тялото й.
Вярно беше, че не искаше да живее в тази ужасна страна. Но не искаше и да се върне обратно. Още от първия ден презморското пътуване беше станало непоносимо за нея. Само няколко дни след отплаването Джоан Танън, жената на един от селските работници в колонията, беше родила мъртво бебе с посиняло лице. Силните бури разтърсваха „Сладкия рай“, дъждът се лееше по палубата. Жаси посвещаваше цялото си време на болните деца, ала въпреки всичките си старания не успя да спаси Джоан Танън. Две седмици по-късно младата майка последва синчето си в небитието. Беше получила силен кръвоизлив. Малко преди да умре, беше помолила Жаси да предаде на съпруга й Джон Танън цялата й любов и последен поздрав.
Какво ли ще стане с мен, когато родя детето си в тази пустош, питаше се отчаяно Жаси. Дали ще оживеем?
Въпреки потискащите мисли остро осъзнаваше близостта на съпруга си и уплашено си казваше, че той много й е липсвал, че силно е закопняла по любовните им нощи. Дори на борда на онзи ужасен кораб лежеше по цели нощи будна и си представяше колко по-добре щеше да се чувства, ако Джейми беше с нея, ако я държеше в обятията си и я утешаваше.
Ала той никога не я прегръщаше, за да я утеши нежно, и сигурно никога нямаше да го направи. Още на кея от лицето му я полъхна гневен хлад и той продължаваше да я пронизва през напрегнатите мускули на ръцете му, които здраво я обгръщаха и направляваха коня.
Минаха по пътя между покрити със слама хижи, който водеше към най-голямата постройка. Джейми дръпна юздите, скочи и свали жена си на земята. Входната врата се отвори и на прага застана усмихната закръглена жена, която дълбоко се поклони.
— Това е Ейми Лоутън, мила, икономката ни — представи я Джейми. — Сигурен съм, че с нетърпение очаква да ти служи.
— О, разбира се, милейди! — потвърди мисис Лоутън и пое протегнатата ръка.
— Толкова се радвам, че ще бъдете с нас, Ейми. Не зная нищо за живота тук и ще имам нужда от съветите ви — промълви приветливо Жаси.
Ейми почервеня от радост. Зад нея се чу кискане и Жаси беше представена на двете домашни прислужнички, Чарити и Пейпгънс. Следваше ги младо момче, което нервно мачкаше шапката в ръцете си — Сим Тейлър, конярят. Жаси мило му се усмихна и го помоли да се грижи добре за кобилата й Мария. Бедното животно беше понесло пътуването също толкова зле, колкото и господарката му. Луничавият момък с щръкнали уши обеща да бъде съвестен и прилежен.
Последният прислужник, явил се да поздрави Жаси, беше готвачът Джонатан Хайес, тънък като вейка, с хлътнали бузи и живи черни очи. Жаси го хареса от пръв поглед.
Моряците, които внасяха багажа в къщата, също се поклониха почтително пред господарката. Жаси обичаше тези хора — но мразеше Вирджиния. Тук никога нямаше да се почувства у дома си, сигурна и незаплашвана от нищо.
Джейми обгърна с ръка раменете й.
— Време е да позволиш на Джонатан и момичетата да се заемат отново със задълженията си, мила. Скоро ще се появят и гостите ни. Без съмнение, те са уморени след дългото пътуване, също както и ти…
— Разбира се — промърмори Жаси. Джейми поиска да й свали наметката, ала тя я загърна още по-плътно около раменете си. — Студено ми е…
— Ей сега ще запалим огън — отговори той и отиде до натрупаните в ъгъла съчки.
— Ще ви донеса една чаша гореща медовина с канела, милейди — предложи Ейми. — Тя непременно ще ви стопли. — После отведе Жаси до креслото пред камината и изпрати Чарити Хюм в кухнята да приготви напитката. Малко по-късно Жаси вече държеше в ръка димящата керамична чаша, а икономката гордо й обясняваше, че е произведена в собствените пещи на Карлайл Хъндрид.