Жаси отпиваше на малки глътки от горещата напитка, която беше с превъзходен вкус. Очите й търсеха Джейми, който стоеше небрежно облегнат на перваза на камината. Както винаги, погледът му не издаваше нищо от мислите, които го вълнуваха.
След малко се чу тропотът на пристигащата карета. Ейми побърза да приглади полите си и изтича към вратата. Влезе Робърт, уловил под ръка Леонор и Елизабет, следван от Тамсин, Моли и Катрин. Последни влязоха капитан Хорнби и сър Уилям Тибалт.
— О, каква странна къща! — провикна се Леонор.
Джейми се усмихна снизходително и Жаси неволно се запита как ли щеше да реагира, ако тя беше направила подобна забележка.
— Ние се гордеем с нея — отговори спокойно мъжът й.
— За съжаление за нас е отредена само малка хижа, скъпа — въздъхна Робърт. — Но трябва да бъдем благодарни и за нея.
— Глупости! — Джейми решително заклати глава. — Засега ще живеете тук като наши гости. Не бях сигурен дали наистина ще дойдете, затова къщата ви още не е готова. Ала дърводелците веднага ще се заловят за работа. Първо обаче ще пием по нещо. Ейми, Пейшънс — уиски за господата, медовина за дамите.
— Ако обичате, и за мен, милорд — обади се Моли и Джейми избухна в смях.
— Разбира се, че и за вас, Моли. За Катрин и Тамсин също. Днес нямате други задължения освен да свикнете с новия си дом.
Жаси продължаваше да ги наблюдава скрито. Беше толкова мил с приятелите, с прислужниците… само не и с жена си.
— Тази страна е прекрасна! — провикна се възторжено Елизабет за всеобща изненада и седна до Жаси. — Видя ли цветовете на дърветата? Есента е на прага и листата са блеснали в златно-жълто. След няколко седмици ще се възхищаваме на великолепното червено и оранжево. Същински рай.
— В рая има и змии — възрази унило Жаси.
Капитан Хорнби дрезгаво се изсмя, но смехът му потъна в бъркотията, защото моряците тъкмо внасяха в къщата отделните части на голямо легло с балдахин, подкрепян от четири греди. Жаси учудено установи, че моряците се отнасят към съпруга й не само почтително, но и с искрена привързаност. Очевидно най-голямата им радост беше да му служат. Някои я поглеждаха многозначително и се подхилваха, но бяха толкова мили, че не можеше да им се сърди.
Дали Джейми забелязваше погледите им? Жаси го погледна и установи, че очите му са втренчени в нея. В тях нямаше желание, затова пък се четяха много по-дълбоки чувства и Жаси отново осъзна колко горчиво го беше разочаровала при срещата на кея.
После решително отметна глава. Да върви по дяволите! Тя се отвращаваше от Новия Свят и копнееше да се върне в Англия. Внезапно очите й се напълниха със сълзи, защото почувства абсурдното желание Джейми да я наблюдава с гордост, искрено уважение и нежност.
— Да отидем да видим дали гостите ни ще бъдат настанени достатъчно комфортно, Жасмин — реши той. — След кратка почивка ще се срещнем отново за вечеря.
Капитан Хорнби заяви, че се връща на кораба. Сър Уилям също се извини с неотложна работа. Моряците вече бяха пренесли целия багаж в къщата и също се сбогуваха. Ейми показа стаите за прислугата на Катрин, Моли и Тамсин, а Чарити поведе Леонор, Елизабет и Робърт нагоре по красиво резбованата стълба. Спалните бяха на втория етаж. Жаси последва Пейшънс към покоите, които щеше да обитава със съпруга си.
Останала най-после сама, младата жена безмълвно втренчи очи в огромното писалище и лавиците с книги. Джейми беше донесъл в колонията много от подвързаните си в кожа томове. На камината бяха поставени медни свещници. Зад паравана се намираха принадлежности за миене, а в другия ъгъл имаше голямо кресло. В долния край на леглото бяха поставени две ракли, а до тях — красива тоалетна масичка.
Леглото беше още по-богато и разкошно от това в английската къща на Джейми. Четири изкусно резбовани греди подпираха огромния балдахин. Жаси колебливо докосна гобленовата покривка. Матракът под нея изглеждаше мек и въздушен. Знаеше, че леглото е било поръчано в Лондон, а моряците бяха го сглобили учудващо бързо, за да се погрижат за удобството на лейди Камерън.
— Джеймс I изпрати подобно легло на Поухатан. Кралски подарък за друг крал. Надявам се да ти хареса.
Жаси стреснато се извърна. Джейми беше влязъл както винаги безшумно и стоеше облегнат на рамката на вратата. Тъмносините очи все още скриваха мислите му.
— Леглото е… прекрасно.
— Наистина ли смяташ така? — Със скръстени на гърдите ръце мъжът й се приближи до нея, но не я докосна. След дългата раздяла може би трябваше да бъдат чужди един за друг. Ала Жаси имаше странното усещане, че през всичките тези месеци тялото й е живяло само за мига, в който Джейми щеше да я вземе в прегръдките си.