— Това е най-хубавото легло в колонията, милейди — добави той. — А къщата е много по-добра от тази на губернатора в Джеймстаун. Но то естествено не е достойно за бившата прислужница в кухнята на гостилница „На кръстопътя“.
Жаси се сви, сякаш беше получила плесница през лицето.
— Ако си разочарован от мен, милорд, вината не е моя. Не исках да се омъжа за теб, нали? И многократно ти повторих, че нямам желание да живея в тази страна.
— Защо тогава си тук? — Джейми застана плътно пред нея, сложи ръце на раменете й и пръстите му се впиха в нежната плът. Жаси тихо изплака и напразно се опита да се освободи. — Защо?
— Защото такава беше заповедта ти.
— Можеше да откажеш да я изпълниш.
— Тогава щеше да се върнеш в Англия и да ме отведеш.
— Щяха да минат месеци. А междувременно можех и да стигна до убеждението, че не си струва да полагам толкова усилия заради теб. Е, защо дойде?
Погледът му излъчваше ледени пламъци, хватката му беше стоманена. Жаси извърна глава настрани и захапа ръката му. Джейми смаяно си пое въздух, после метна Жаси на леглото, хвърли се върху нея и притисна раменете й.
— Пусни ме! — изсъска тя. — Ще викам.
— Хайде, да те чуя!
— Имаме гости в къщата…
— Те ще се питат дали викаш от удоволствие или от болки. — Жаси почти повярва, че ей сега устните му ще се впият в нейните с онази дива страст, която се четеше в очите му.
Горещината на тялото му се преливаше в нейното. Кръвта зашумя в ушите и главата й се замая. Двамата бяха врагове и тя би трябвало да се срамува от чувствата, които я изпълваха. Но го желаеше отчаяно и би посрещнала с радост дори гнева му, ако след това се разтовари в необуздано желание. Копнееше да почувства ръцете му върху голата си кожа, устните му върху своите, пламъка, който се предаваше от горещото му тяло в нейното.
— Защо си тук, Жасмин?
— Пусни ме!
— Отговаряй! — Джейми грубо я разтърси.
— Не! Не! Нали ти отговорих! Искам да ме пуснеш! — Виолетовите очи се замъглиха от сълзи. — Искам да си ида в къщи.
— Твоят истински дом е калта, милейди.
— Английска кал, и аз я предпочитам пред тази варварска страна.
— О, по дяволите! — За нейна изненада Джейми скочи и напусна стаята.
Потръпвайки с цялото си тяло, Жаси остана да лежи в новото си легло, достойно дори за кралски особи. Уви се с тъмносинята наметка и по бузите й потекоха сълзи. Не беше казала на Джейми дори, че е бременна. Никой не го знаеше, защото тя не искаше да даде живот на някое нещастно малко същество, което ще трябва да живее в тия диви места.
Не искаше да бъда сама, така ужасно сама. Макар сестрите й, Моли и Тамсин да бяха наблизо — от Джейми сякаш я разделяха цели светове. Чувстваше се самотна, наранена, уплашена до смърт. Сега, когато със съпруга й не я свързваше дори любовна страст, животът пред нея се изправяше безутешен, изпълнен с горчивина и омраза.
Жаси безпомощно сви ръце в юмруци. Все още се стремеше към Джейми, копнееше да помилва остро изсечените черти на лицето му, да плъзне ръце по раменете му, да го види как се разхожда гол из стаята, уверен в себе си и гъвкав като дива котка. Не искаше нищо друго, освен да лежи в обятията му. Защо не се връщаше? Той явно не се интересуваше повече от нея. Жаси унило затвори очи и след малко заспа, надвита от умората.
По някое време Джейми се върна в стаята, разтърси я и я повика по име. Гласът му достигна до нея някъде много отдалеч. Отвори сънено очи и се опита да се усмихне, за да покаже, че се радва на присъствието му. Ала Джейми извърна глава и заповяда:
— Стани! Скоро ще сервират вечерята, а очакваме гости. Облечи нещо красиво. Трябва да докажем на семейството и приятелите ни, че и в колонията можем да се придържаме към изискан стил на живот. — После отвори скрина й и започна да рови из наредените в него рокли.
Жаси не помръдваше. Чувстваше се безкрайно уморена. Джейми нетърпеливо улови ръцете й и я издърпа да стане. При това наметката падна на пода и Жаси инстинктивно посегна да защити корема си. Бременността й още не личеше. Само тя забелязваше как се закръгля коремът, как натежават гърдите й. Моли сигурно също, ала тя мълчеше. Джейми не биваше да го узнае, не и при тези потискащи обстоятелства. Ако изпитваше поне страст към нея, всичко щеше да бъде различно. Но сега… Жаси му обърна гръб.
— Остави ме на мира.
— Казах ти…
— Тъй вярно, милорд, ще се подчиня на заповедта ви. Не, милорд, да, милорд, както желаете, милорд. Ти ме измъкна от калта и ме доведе в тази варварска страна, аз съм ти вечно благодарна и ще изпълнявам всичките ти заповеди.