— Поканете ги вътре. — Обърна се към гостите си и продължи: — Извинете ме, веднага се връщам.
След излизането му Елизабет насочи вниманието си към Уилям и започна да го разпитва как протича денят му. Той й отговаряше учтиво и обеща да научи дамите да си служат с оръжие.
Жаси слушаше с половин ухо. Най-после любопитството надделя и тя изтича към входната врата, където беше застанал Джейми, а пред него войник с броня и някаква непозната жена. Жената имаше дълги, гладки черни коси, медноцветна кожа и зелени очи. Не носеше корсет под скромната си ръчнотъкана рокля и гъвкавите гърди потрепваха под тънката материя — нещо, което се стори на Жаси извънредно неприлично.
— Предай благодарностите ми на вожда — казваше тъкмо Джейми. — Жена ми със сигурност ще оцени подаръка му… — Той прекъсна изречението си, защото забеляза, че Жаси е застанала до него. — Жасмин, това са Лайл Талбът от патрула ни и Хопи. Лайл, Хопи — представям ви лейди Жасмин Камерън.
Лайл почтително се отпусна на едно коляно пред господарката си, а Хопи направи едва забележим поклон.
— Милейди… Ще предам посланието ви, милорд.
— Благодаря.
Тя се усмихна.
— Много добре ви обръснах, нали?
— Какво? — Джейми инстинктивно посегна към страната си. Отдавна беше забравил старанията на Хопи и острата мида. — О, да, много съм ти благодарен.
Жаси видимо се скова и Лайл забързано побутна Хопи към вратата. Ето че лейди Камерън също имаше удобен случай да погледне презрително съпруга си.
— Жаси… — започна той.
— Яденето ще изстине. — Младата жена се извърна и тръгна към салона с цялото достойнство, на което беше способна. Надяваше се съпругът й да не забележи как трепери с цялото си тяло. Никога не беше й дошло на ума, че той може да завърже връзки с други жени. Гневът и болката, които се смесваха в сърцето й, бяха ужасно обезпокоителни. Как можеше Джейми да предпочете пред нея някаква си езичница! Никога вече нямаше да му позволи да я докосне.
Не знаеше какъв дявол я подтиква да се държи така, но когато седна отново на масата, Жаси направи всичко възможно да омае с чара си Робърт и сър Уилям Тибалт. Обсипа Уилям с въпроси и получи подробни отговори. После посегна към ръката на зетя си.
— На борда на „Сладкия рай“ Робърт беше винаги мил и верен приятел. Мисля, че нямаше да преживея ужасното пътуване без неговата помощ.
Тъй като Леонор много добре знаеше, че на борда Робърт се грижеше предимно за нея самата, тя не прие сериозно думите на сестра си. Ала Джейми, който нямаше представа как е протекло плаването, веднага повярва, още повече, че много добре помнеше как приятелят му ухажваше Жасмин. Младата лейди злорадо установи, че мускулите по брадичката му нервно потръпват.
След вечеря се събраха край камината да пият уиски и греяно вино. Господата запушиха лулите си. Елизабет и Леонор скоро се оттеглиха с извинението, че са изтощени до крайност. Ала Жаси остана в салона и продължи да се вслушва жадно в обясненията на сър Уилям, който й разясняваше как да си служи с мускета.
— Не е ли по-добре ти също да се качиш в спалнята си, Жаси? — попита малко объркан Джейми.
— О, не. Изобщо не чувствам умора — отговори с невинна усмивка тя. — Освен това проявявам похвално усърдие да отговоря на предизвикателствата на Новия Свят.
Погледът, който й отправи, беше толкова заплашителен, че лейди Камерън вече не се осмели да флиртува със сър Уилям. Само след няколко минути пожела лека нощ на господата и се качи в спалнята си. Реши да се съблече колкото се може по-бързо, да навлече нощницата си и да се пъхне под завивките. Ако Джейми прояви някакво желание да се доближи до нея, ще му заяви да върви при своята индианска курва. Планът й така и не можа да се осъществи, защото Джейми я беше последвал и зарези вратата в същия момент, когато се опитваше да смъкне роклята от раменете си. Не можа да го направи, затова съпругът й пристъпи по-близо и я издърпа през главата й.
Фуркетите нападаха от косата й и се разпиляха по пода. Джейми захвърли роклята и се взря в голите рамене на жена си. Погледът му се плъзна по закръглените гърди, стегнати в корсета и спря върху буйните вълни на русите коси, обкръжили бледото й лице. Никога досега не беше му се струвала по-желана.
— Ела при мен — пошушна дрезгаво той.
— Да не си полудял! — изсъска тя. — Никога вече няма да ти позволя да ме докоснеш. Развратник такъв!
— По дяволите! — изръмжа той и я стисна в обятията си.
Жаси заудря с юмруци по гърдите му, но Джейми нито за миг не отслаби желязната си хватка. Зацелува я с цялата страст, на която беше способен, притисна лице до къдриците й, после потърси с устни пулсиращата вратна вена и мекото рамо. Останала без дъх, Жаси се опитваше да го отблъсне от себе си.