— Не, Джейми! Сигурно вече ни очакват, затова ще се облека и…
Стреснато замлъкна, когато съпругът й издърпа завивката от голото й тяло и то потръпна на хладния утринен въздух.
— Нека чакат…
Зъбите й затракаха, кожата й настръхна. Русите къдрици се разпиляха по гърдите й, натежали от бременността и станали още по-красиви.
— Джейми…
Мъжът й се засмя, притисна я отново до себе си и я целуна. Пръстите й се вкопчиха в раменете му.
— Замръзвам…
— Не, лейди, париш като огън…
Жаси трябваше да се съгласи с него. Беше опасно, грешно и в същото време извънредно вълнуващо да се наслаждава на нежността му в светлината на първите слънчеви лъчи. Продължаваше да потръпва от студ, но там, където я докосваха ръцете и устните на съпруга й, лумваха буйни пламъци.
Джейми се отпусна на колене, започна да целува интимните й части и тя отметна глава назад, зарови пръсти в тъмните му коси, забравила всичко около себе си. Не можеше да разсъждава, можеше само да усеща разпалващото се в утробата й желание. Студените тръпки изчезнаха. По крайниците й течеше огнена лава, устните й задъхано шепнеха името му, а когато тялото й се разтърси в екстаз, прозвуча триумфалният смях на Джейми.
Жаси имаше чувството, че ще припадне, но мъжът й я задържа, отнесе я на леглото и бързо разтвори панталона си. Проникна устремно в нея и се задвижи в див ритъм, без да я изпуска от очи, докато Жаси не отметна с хълцане глава, за да скрие от него напиращите в гърдите й чувства.
Когато утоли жаждата си, Джейми дълго лежа върху нея, пъхнал глава между гърдите й. Жаси изпита изкушение да помилва косите му, ала се овладя, обхваната от внезапен страх. Този мъж будеше у нея много по-дълбоки чувства, отколкото искаше да си признае. Не биваше да дава толкова много. А прозрението, че не може да прикрие чувствата си, докато той не дава почти нищо от себе си, беше направо страшно.
Ръката му се плъзна по корема и тялото й неволно се скова. Мисълта за детето още повече засили страха й.
— Какво ти стана?
— Няма нищо — излъга унило тя.
Джейми с въздишка се надигна.
— Много ми се иска да проникна до дълбините на сърцето ти.
— И без това ми взе всичко — дори онова, което исках да скрия от теб…
— Там е работата, скъпа. Непрекъснато се опитваш да скриеш нещо от мен.
— А тъй като съм дъщеря на проститутка, това не ми се удава — пошушна с горчивина тя.
Джейми заклинателно обгърна раменете й.
— Жаси, ти си моя жена, моята красива, страстна жена. Само това е от значение.
— Защото живеем в тая дива земя…
— Защото аз го казвам.
Жаси смутено замлъкна. Усещаше, че съпругът й говори спокойно, че не й се подиграва. Той стана, закопча панталона си, после приседна на ръба на леглото и започна да милва корема й.
— Страх ме е за теб — проговори тихо.
Жаси смаяно го изгледа. Нима наистина имаше нещо, което би накарало Джейми Камерън да се страхува?
— Защо?
— Защото не искаш детето и това би могло да те тласне към необмислени, опасни постъпки. Толкова ли те смущава фактът, че детето е мое?
Жаси не разбра въпроса и мина известно време, преди да му отговори. Надяваше се да не го е засегнала с колебанието си.
— Не. Аз…
— Добре тогава. Нищо повече не искам да знам. Сега обаче ме изслушай много внимателно. Ако потърсиш начини и средства да прекъснеш бременността, рискуваш живота си.
— Ако имах подобни намерения, щях да го направя още преди доста време.
Това обяснение очевидно успокои Джейми.
— Джоан Танън можеше да умре и у дома си в Англия.
— Обаче почина на кораба, на път към тази варварска страна… — Жаси внезапно спря. — Трябва да поговоря с Джон Танън.
— Той вече знае какво е станало с жената и детето му.
Жаси поклати глава. Непременно трябваше да поговори лично с този беден човек. Никой освен нея не знаеше колко го беше обичала Джоан. Той заслужаваше да чуе последния поздрав на жена си.
— Трябва да го видя.
— Жаси!
— Моля те…
Джейми объркано я изгледа, после поклати глава.
— След закуска ще те науча да стреляш с мускет. Обядът е в четири. Междувременно можеш да посетиш Танън. Щом толкова настояваш…
— Трябва да го направя. Моля те…
Джейми кимна, изправи се и я издърпа да стане.
— Обличай се най-после. И без това сме закъснели.
Внезапно Жаси отново усети ледения студ в стаята, скочи и изтича към паравана да се измие. В това време на вратата се почука и Джейми отиде да отвори. Дълбокият му глас прозвуча приветливо.
— Добро утро, Моли. Добре ли спахте в новото си легло?
— Отлично, милорд.