Жаси възхитено се загледа в пулсиращата на врата му вена.
— Ти също не ме обичаш.
— Но желая само теб и никоя друга. Отговори на въпроса ми.
Обхваната от страх пред непредвидимия му темперамент, младата жена сведе глава.
— Аз… не обичам никого. Обичам само парите, нима не помниш?
Джейми вирна брадичка и без да каже нищо повече, хвани ръката й. Двамата продължиха пътя си до малкото сечище с ограда от колове.
Джейми вдигна пръчката с извития край.
— Това е поставката. Не е много лесно да се стреля с мускет, затова се подпира върху нея. — Той заби пръчката в тревата и посочи тлеещия фитил, окачен на мускета. — Фитилът трябва да бъде винаги достатъчно дълъг. Иначе когато ловецът забележи сърна или съгледвачът — войнствен индианец, може да установят, че оръжието им е безполезно.
— Смятах, че индианците се държат мирно и тихо…
— Не съм твърдял такива неща.
— Нали ги харесваш.
— Уважавам правото им да живеят както те искат. Ала никога не съм казвал, че общуването с тях не изисква предпазливост. А сега внимавай. Тази камерка е за барута. — Той изсипа определено количество от коженото чувалче в отвора. — Трябва да внимаваш и да не се приближаваш твърде много до тлеещото крайче на фитила, за да не си изгориш пръстите. Затвори камерата, после пъхни куршума с пълнежа напред в дулото и го натисни с шомпола. Вече можеш да дръпнеш спусъка.
— Междувременно войнственият индианец отдавна ще ми е прерязал гърлото.
— С времето ще се научиш да извършваш подготвителните работи за секунди. — Джейми подпря мускета на поставката. — Цели се малко по-ниско и не се плаши от отката. — Даде изстрел и улучи точно в черната точка на мишената, окачена върху едно отдалечено дърво. После повторно зареди оръжието, като й демонстрира колко бързо може да стане това.
Щом мускетът отново се озова в дървената поставка, Жаси се прицели, като последва съвета на Джейми и насочи дулото малко по-надолу, отколкото й се струваше правилно. Фитилът запали барута, той се възпламени и изстреля куршума. Шумът я оглуши, а откатът за малко не я събори. Джейми побърза да я подкрепи.
— Скоро ще свикнеш да се задържаш на крака — усмихна се той. — А сега трябва сама да го заредиш.
Когато мъжът й най-после реши, че е заслужила почивка, Жаси беше изтощена до крайност. Трябваше да положи много усилия, за да се справи с тежкото оръжие. Винаги когато забравяше да затвори камерата с барут или дългият фитил увисваше твърде близо до полите й, Джейми сърдито я поправяше. Тя му отговаряше с гневен крясък и удвояваше усилията си. Потта се стичаше на ручейчета между гърдите й и тя гневно се кълнеше, че един ден ще стане по-добър стрелец от мъжа си. Най-после успя три пъти подред да зареди и да стреля в течение на една минута, без откатът да я събори на земята.
Погледна триумфално Джейми и му подаде оръжието.
— Сега доволен ли си, милорд?
— Да. Но аз винаги съм знаел, че ще се справиш.
— Нали затова се ожени за мен.
Джейми пронизващо я изгледа.
— Много добре знаеш защо съм се оженил за теб. Да се връщаме. Ще те придружа до къщата на Джон Танън.
Двамата мълчаливо изминаха пътя до палисадата и Джейми отведе жена си в малка плетена хижа, замазана с глина, със сламен покрив, от който стърчеше комин. Преди да почука, вратата се разтвори и на прага застана едър рус мъж с дълга брада. Очите му бяха помътнели от болка, но по устните му се изписа учудена усмивка.
— Лорд Камерън! Колко мило, че идвате да ме посетите!
— Мистър Танън, това е съпругата ми, лейди Камерън. Дошла е да ви каже нещо.
Джон Танън смутено свали шапка и я стисна в ръце. После покани гостите в дома си.
— Простете, че вътре е такава бъркотия, милорд и милейди. Очаквах моята Джоан, пък и не разбирам много от домакинство. При мен живеят сестричката на Джоан и голямото ми момче и просто не успяваме да поддържаме реда.
Навсякъде бяха нахвърляни дрехи, на малката маса бяха струпани тенджери, тигани и всякакви съдове. Мръсно малко момиче с разплакали очи страхливо се поклони пред Жаси, а десетгодишното момче, което се опитваше да кърпи панталонките си, само мрачно вдигна очи. Жаси се обърна към Джон Танън.
— Исках да ви кажа, че седях при жена ви — до края. Тя ме помоли да ви предам, че много ви е обичала.
Мъжът коленичи, улови ръката й и се приведе към нея.
— Вече чух, че сте се грижили като ангел за моята Джоан, милейди, и съм ви вечно благодарен.
Жаси смутено се изчерви.
— Моля ви, станете, мистър Танън. Направих само онова, което трябваше.