— Скоро ще има свои собствени ниви и с времето ще стане заможен човек. Много съжалявам, че загуби жената и детето си.
— Е, поне два-три дни ще поживее в добре подредено домакинство — засмя се Моли и изпразни чашата си. Едва тогава осъзна, че е седнала между господаря и господарката си, и смутено се изправи. — Лека нощ, милорд. Лека нощ, Жа… — милейди!
Двамата също й пожелаха лека нощ и тя побърза да се оттегли. Когато Жаси остана сама с мъжа си, тя нервно завъртя чашата между пръстите си. Трябваше по някакъв начин да изрази благодарността си. Днес мъжът й беше доказал, че има доверие в нея и уважава решенията й.
— Може би днес не се държах много добре — започна колебливо тя. — Не знам дали трябваше да работя в дома на мистър Танън и да… Нали една лейди не прави подобни неща…
— Напротив, мила — усмихна се Джейми и улови ръката й. — Намирам, че днес се държа като истинска лейди.
— Благодаря ти, че го казваш…
— Да се качваме най-после. Вече е късно, а утре трябва да станем по-рано от днес.
Тази нощ Жаси щеше да отговори на страстта му както никога досега. Ала когато влязоха в спалнята, Джейми седна зад бюрото си да прегледа някои документи, а тя заспа още щом главата й докосна възглавницата. Денят беше дълъг и напрегнат. По някое време се разсъни, защото Джейми се пъхна в леглото и я грабна в обятията си. Усмихна се и продължи да спи. Рано сутринта се събуди от милувката на ръцете му върху гърдите си. Понечи да се обърне към него, но той прошепна:
— Стой съвсем тихо…
После проникна в утробата й изотзад и Жаси затаи дъх от неизпитвана досега наслада. Все още беше сънена и любовният акт беше красив като сън. Само чувствата, които нахлуха като буря в гърдите й, бяха съвсем реални.
След като и двамата задоволиха страстта си, Джейми целуна жена си по бузата и й напомни, че закуската в този дом се сервира много рано.
Първите седмици, които Жаси прекара в Карлайл Хъндрид, протекоха доста монотонно. Междувременно къщата на Джон Танън блестеше от чистота, но двете с Моли често я посещаваха, защото бяха обикнали малката Маргарет. В собственото й домакинство също имаше много работа. Тъй като заселниците в колонията не можеха да разчитат на редовни доставки от Англия, никоя лейди не можеше да си позволи да стои със скръстени ръце. Така Жаси се научи да суши плодове за зимата, да опушва или консервира месо, да произвежда свещи и сапун и да пече хляб.
Около месец след пристигането им Джейми реши да замине за известно време във вътрешността на страната, защото Опеханканеф го беше помолил за среща. Представата, че скоро ще се раздели със съпруга си, болезнено засегна Жаси и тя се опита да го разубеди. Не познаваше други индианци освен Хопи, пък и се съмняваше, че момичето може да бъде смятано за достоен представител на индианската раса. Беше зърнала отдалеч няколко истински индианци, които яздеха или минаваха пеш покрай палисадата. А веднъж беше видяла Джейми да разговаря с ярко татуирани непознати. Затова сега беше ужасена, че мъжът й се готви да навлезе дълбоко в страшните гори.
— Нима означавам толкова много за теб? — подразни я той. Лежеше в леглото, докато Жаси седеше пред тоалетната масичка и четкаше косите си.
Вместо да отговори на въпроса му, тя отбеляза:
— Много лекомислено е от твоя страна да посещаваш онези диваци.
— Трябва да приема поканата. Правя го за доброто на колонията.
— Да отиде някой друг. Много пъти съм слушала какви опасности заплашват белите мъже в индианските селища.
— Ако ме убият, ти само ще спечелиш от това, милейди. Помисли какво богатство ще ти падне в ръчичките. Нали носиш наследника ми под сърцето си. Ще се върнеш в Англия и ще правиш само онова, което искаш…
— Престани! — изсъска Жаси. — Индианците са избили безброй бели мъже, и то по най-жесток начин.
— Значи все пак означавам нещо за теб? — попита тихо Джейми.
Без да го погледне, Жаси се опита да се съсредоточи в четкането на косата.
— Много ми е неприятно да си представя как лежиш нарязан на парчета и удавен в собствената си кръв някъде в храстите — или как се вариш в казана.
— Е, ще помоля индианците да ме убият колкото се може по-бързо.
Жаси запрати четката по него и Джейми през смях скочи от леглото. Издърпа я от стола и я притисна до бронзовото си тяло. После я отнесе на леглото и се хвърли върху нея.
— Мисля, че все пак имам някакво значение за теб. Поне мъничко… А сега ме целуни и ме остави да вдъхна аромата на тялото ти, за да имам хубави спомени по време на битката.
— Нали няма да се биете… — започна Жаси, но не успя да довърши, защото Джейми заключи устните й със страстна целувка. Свали нощницата, ръцете му се плъзнаха по тялото й и устните му замълвиха, че в студените, самотни нощи ще мисли непрекъснато за меките гърди, златните коси и вкуса на устните й. Думите му я възбуждаха не по-малко от страстната нежност на милувките му.