Выбрать главу

Нощта беше дълга и бурна. Жаси всеки път мислеше, че е достигнала върха на насладата, но Джейми само я докосваше и желанието отново пламваше в сърцето й.

На сутринта изобщо не успя да отвори очи. Джейми излезе от спалнята много рано, но след известно време се върна и целуна жена си.

— Тръгвам след час. Трябва да слезеш.

Младата жена с прозявка се надигна. Ноемврийското утро беше студено и тъмно, огънят в камината отдавна беше угаснал. Бързо се изми зад паравана, навлече бельото си и една от топлите вълнени рокли.

На стълбата я пресрещна Робърт Максуел. Пръстите му доволно поглаждаха прясно избръснатата брада.

— Добро утро, Жаси. Много рано си станала.

Тя кимна.

— Джейми тръгва на път.

— Леонор още спи. Дали да не я събудя?

— Не е нужно.

— Все пак трябва да привикне към ритъма на живот в колонията. Като всички нас.

— За разлика от мен ти не си задължен да останеш тук. Можеш по всяко време да се върнеш в къщи.

— Вече нямам друг дом. — Робърт с искрена нежност докосна бузата й. — О, Жаси, ти си най-добра от всички ни. Вярно е, че си незаконородена, но си наследила толкова благороднически черти — а към тях и най-добрите качества на буржоазното момиче. Ти ще оцелееш и в най-трудните условия и твоята вътрешна сила ще бъде светъл пример за останалите. Както тогава на кораба, ще овладееш всяка ситуация, защото имаш решителност и кураж Леонор ти се възхищава не по-малко от мен.

— О, Робърт… — Милите му думи се изляха като балсам върху зейналата рана в сърцето й. Надигна се на пръсти и го целуна по бузата — без страст, с нежна сестринска любов.

— Добро утро, Жаси, Робърт.

Жаси смутено се извърна и видя застаналия на последното стъпало Джейми. Устните му бяха разкривени в странна усмивка.

— Добро утро, Джейми! — извика весело Робърт. — Както чувам, скоро тръгваш на път. Какво ще правя без добрите ти съвети? — После предложи ръка на Жаси и двамата слязоха в салона. Младата жена не се чувстваше виновна и изобщо не обърна внимание на презрението, изписало се в очите на съпруга й.

Джейми сухо отговори:

— Сигурен съм, че ще се справиш и без мен, Робърт. Погрижи се за дома си, той скоро ще е готов. Мисля, че хората ми свършиха много добра работа. А сега да вървим да закусим. Време е да потеглям.

Ейми разбъркваше котлето, окачено над камината, и отговори на усмивката на Жаси.

— Шотландска овесена каша, милейди. Прекрасна хранителна закуска, много подходяща за студеното и влажно време.

— Мирише чудесно.

— Има и месо от дивеч, разбира се. Лордът е голям ловец и никога не ни липсват сърни и диви птици. Приготвих също хляб и мляко.

Седнаха на масата и Жаси опита овесената каша.

— Прекрасен вкус, Ейми!

Икономката гордо заяви, че сама го е приготвила.

— Джонатан оскуба дивите пуйки, които лорд Камерън застреля тази сутрин.

Жаси учудено изгледа мъжа си и той усмихнато й кимна.

— Така е, мила, тук дните започват още преди разсъмване.

— Нима рано-рано си излязъл на лов, Джейми? — попита невярващо Робърт.

— Точно така.

— В деня на заминаването ти? Като си помисля, че в Англия спеше до обяд.

— Предпочитам начина на живот в Карлайл Хъндрид. Ти вероятно не, Жаси?

В последно време двамата се разбираха толкова добре. Нима всичко беше илюзия? Защо не й вярваше вече? Само защото беше целунала сестрински Робърт?

— Не съм свикнала на живот като твоя в Англия — отговори хладно тя. — Достатъчно често ми напомняш, че произхождам от калта.

Икономката, която тъкмо внасяше табла с месо от дива пуйка, изплашено трепна и Джейми демонично й се усмихна.

— Младата лейди се ожени за мен само заради парите ми, Ейми. И беше дълбоко разочарована, когато узна, че трябва да живее сред примитивните условия на Америка, а не в луксозната ми английска вила.

Ейми почервеня от смущение и Жаси с удоволствие би изритала мъжа си под масата. Докато Робърт се усмихваше с известна неловкост, тя скочи.

— Как се осмеляваш, Джейми Камерън…

— Седни на мястото си, милейди. Още не си довършила закуската си — прекъсна я невъзмутимо той. — Надявам се, че в мое отсъствие ще се грижите за съпругата ми, Ейми. Трябва да я храните добре, защото тъкмо сега има нужда от всичките си сили. През февруари на бял свят ще се появи наследникът ни — въпреки че засега тя изкусно крие състоянието си под широките поли.