Икономката смаяно пое въздух.
— Не знаех, милейди…
— Ти очакваш дете, Жаси? — пошепна слисано Робърт.
— Точно така — потвърди тя, без да сваля гневен поглед от Джейми.
— Защо не ни каза още на кораба? — укори я меко Робърт.
— Нямах причина да го сторя.
— Напротив! Ако ни се беше доверила, щяхме да се грижим по-добре за теб.
— Защо? — усмихна се с тъга Жаси. — Никой не обръщаше внимание на Джоан Танън. Роди детето си в ужасния задух на трюма и то почина, а след него и майката. Никой не си помисли да облекчи положението й. Тя беше проста слугиня, нали? Аз не съм нищо по-добро.
Обърна се да излезе, ала Джейми задържа ръката й.
— Ти си моя жена и трябва да се грижиш добре за себе си.
Очите й се напълниха със сълзи. Беше осъзнала, че по-скоро той има причина да внимава за себе си. Защо трябваше да се скарат точно днес, преди да потегли по опасния път към индианците?
— Така и ще направя, милорд — обеща тя. — Мога ли да те помоля също да бъдеш предпазлив?
Джейми се усмихна с искрена нежност и я притегли в скута си.
— Дай ми целувка за сбогуване… — После страстно притисна устни в нейните, докато и двамата останаха без дъх.
— Сбогом, Джейми — и се върни жив и здрав! — пошушна Жаси и сълзите я задушиха. Махна му с ръка и изтича нагоре по стълбата.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
На десети декември Жаси за първи път видя индиански воин. Бяха минали почти две седмици от заминаването на Джейми.
Под ръководството на сър Уилям Тибалт тя неуморно продължаваше да се обучава в стрелба с мускета, получен като подарък от съпруга й. Елизабет я наблюдаваше, потръпваше от ужас при всеки изстрел и твърдеше, че силният откат на оръжието ще навреди на нероденото бебе.
— Много е важно човек да може да се защити… — започна Жаси и занемя, защото забеляза червенокожия воин върху пъстрото пони.
Застанал на около петдесет метра от тях, индианецът наблюдаваше малкото сечище, което им служеше за стрелбище. Зад него се появиха още половин дузина индианци, ала интересът на Жаси беше прикован единствено към гордата фигура на седлото.
— Това е Поуан — обясни сър Уилям и застана между жените и червенокожите.
Жаси продължи възхитено да надзърта иззад рамото му. Индианецът беше направо огромен на ръст. Дългите крака в кожени панталони почти докосваха земята. Махагоновите очи озаряваха бронзово лице с високи скули, дълъг нос и остро изсечена брадичка. Над широките рамене висеше корона от бели и сини пера. Въпреки зимния студ нямаше риза и Жаси можа да види татуираните по ръцете му примитивни ловни сцени. Държеше украсеното с пера копие по-скоро като скиптър, не като оръжие.
Въпреки че Жаси беше сама с Елизабет и сър Уилям, тя не усети страх. Изгаряше от любопитство, а и не вярваше, че ги заплашва сериозна опасност. Наблизо работеха селяни и строители, а Поуан беше придружен само от няколко свои хора. Тя не знаеше кой знае колко за индианците, но някакъв инстинкт й подсказваше, че вождът е дошъл с мирни намерения.
— Поуан! — Сър Уилям вдигна ръка за поздрав. Индианецът слезе от коня и отмерено тръгна към тях. Беше наистина грамаден — можеше да се мери на ръст само с Джейми, а беше и силен като него. Движеше се със същата гъвкавост и увереност в себе си.
— Добър ден Уилям Тибалт — поздрави той и Жаси се учуди колко добре говореше английски. Индианецът се обърна към нея и я измери от глава до пети с такъв поглед, че кръвта нахлу в лицето й. Какво ли си мислеше? Бременността й вече не можеше да се скрие. Въпреки това явно я намираше интересна, също както и тя него.
— Радвам се ви видя, Поуан — отговори Уилям. — Това е лейди Камерън, жената на Джейми.
Махагоновите очи се присвиха.
— Жената на Джейми?
— Точно така.
— Добър ден, жена на Джейми — поздрави индианецът.
— Добър ден, Поуан. — Без да се замисля, Жаси пристъпи напред и му подаде ръка.
Полузарадван, полуразвеселен, индианецът отново я измери с поглед, после се обърна към Уилям.
— Красива жена за моя приятел Джейми. И както виждам, вече носи плода на семето му. Това е добре.
Жаси издърпа напред младото момиче, което страхливо се гушеше зад гърба й.
— Това е лейди Елизабет, сестра ми.
Индианецът впи очи в Елизабет, която не успя да промълви нито дума, и в погледа му се изписа презрение. Изплю се на земята и промърмори нещо на майчиния си език. После вдигна ръка и един от хората му се затича към тях с повреден мускет в ръка. Механизмът за стрелба беше отделен от дървеното дуло.
— Къде е Джейми? — попита Поуан. — Искам да поправят оръжието.