— Поканен е от Опеханканеф — обясни Уилям. — Засега ще ви го заменя. — Той посегна към мускета, на който се облягаше Жаси, ала тя го изпревари, вдигна усмихнато тежкото оръжие и го подаде на индианеца.
— Силна жена — ухили се Поуан. — Добра за Джейми. Ще работи усърдно на полето и ще му подари много деца. — С това срещата завърши. Вождът нарами мускета на рамо, вдигна копието за сбогом и отново се качи на своето пони. След секунди изчезна в гората, следван от хората си.
Елизабет въздъхна облекчено и се олюля. Уилям успя да я улови, преди да се строполи на земята, и я вдигна на ръце.
— О, Господи, та той можеше да ни убие… — пошушнаха посинелите й устни.
— Никога не би направил подобно нещо, милейди — увери я Уилям. — Живеем в мир с индианците.
— Да си вървим у дома. Чаша топла медовина ще ти се отрази добре — предложи Жаси. Искаше да скрие от сестра си, че самата тя трепери с цялото си тяло. Не знаеше обаче дали това е от страх или от нервна възбуда.
Уилям отнесе Елизабет в палисадата и я пусна едва пред портата.
— Не се тревожете, мога и сама — пошепна с благодарност тя. Седнаха в салона и помолиха Ейми да им донесе медовина.
Елизабет отпи голяма глътка и се усмихна на Жаси. Устните й трепереха.
— Този Поуан беше толкова страшен!
— Глупости! Не стори нищо, от което би трябвало да се страхуваме.
— Той е приятел — заговори Уилям. — През зимните месеци на 1608–1609 година Джейми беше тук с капитан Джон Смит. Белите едва не влязоха в капана на Поухатан. Водеха се жестоки битки, имаше много убити и от двете страни. На брега на реката Поуан падна в ръцете на няколко побеснели от злоба заселници. Щяха да го обесят, въпреки че беше съвсем младо момче. Джейми им заяви, че поданиците на негово Кралско Величество нямат право да убиват деца, и те го пуснаха да си иде. Оттогава започна приятелството им. Сега Поуан е вожд на племето си и се ползва с голям авторитет, макар че върховната власт принадлежи на Опеханканеф.
— Та те са диваци — прошепна едва чуто Елизабет.
— Може и така да е — съгласи се учтиво сър Уилям — но те са част от тази страна. — После усмихнато се обърна към Жаси. — Вие се държахте смело, лейди Камерън. Джейми щеше да се гордее с вас.
След като сър Уилям се сбогува с дълбок поклон, Жаси остана дълго загледана в огъня. Как ли щеше да реагира Джейми на похвалните думи на своя индиански приятел? Тя беше силна жена, щеше усърдно да работи на полето и да го дари с много деца… Е, нали точно за това се беше оженил за нея.
Жаси си легна и както всяка вечер помилва с ръка възглавницата на Джейми. Въпреки караницата на сутринта преди заминаването болезнено усещаше липсата му. Всяка нощ сънуваше, че я държи в обятията си.
И този път не беше по-различно. Само че сънят продължи по друг начин. Голото бронзовокафяво тяло на съпруга й беше покрито с наметка от бели пера, лицето му имаше индиански черти. Той брутално разтвори краката й и проникна в тялото й. Жаси понечи да изпиши, но от устните й не се изтръгна нито звук. Струваше й се, че потъва в море от бели пера…
После перата изчезнаха в мъглата и Жаси тръгна към някакво легло. Не искаше да вдига завивката, но трябваше да го направи. Отдръпна се с писък, защото пред нея лежаха три трупа. Тялото на майка й беше полуизядено от червеите, а до нея лежеше Джейми, увит в бялата наметка от пера. От гърдите му стърчеше брадва. От другата му страна беше самата тя — с притиснато до гърдите й скалпирано бебе.
Жаси изплака, скочи от леглото и се озова право в прегръдките на Робърт. Леонор и Елизабет стояха на прага с уплашени лица.
— Аз… аз сънувах — прошепна тя и Робърт нежно я притисна до себе си.
— Няма нищо. Вече всичко свърши.
— Индианецът е виновен — обади се Елизабет. — Жаси не е имала кошмари, откакто напусна Самърфийлд Хол. Днешният сигурно е свързан с индианеца.
— О, тежко ни! — изплака Леонор. — Тези езичници ще избият всички ни!
Ейми, която също беше дотичала, успокояващо положи ръка на рамото й.
— Не бъди глупава, Леонор! — Жаси се освободи от прегръдката на Робърт и изтри сълзите от страните си. — Никой няма да ни убие. Поуан е приятел на Джейми. Освен това Карлайл Хъндрид се охранява денонощно. Много съжалявам, че наруших съня ви. Приберете се по стаите си.
Робърт я целуна по челото и когато остана сама, Жаси изтощено се отпусна в леглото. Копнееше за Джейми. Дълбоките чувства, които изпълваха сърцето й, бяха много тревожни. Въпреки това щеше да му бъде добра жена, като се върне. Във всяко отношение.
На следващия ден в устието на реката влезе един от корабите на Джейми, наречен „Лейди Дестъни“. Капитанът Роджър Стюарт се яви в дома на Жаси и предаде подаръци от Англия, поръчани от съпруга й. Сандъците бяха няколко и Жаси не можеше да им се нарадва. В тях имаше топла вълнена наметка с хермелинова кожа, няколко маншона, коприна, кадифе, тафта и брокат, позлатени чаши, керамични кани и вази от Италия и Испания. Най-красива беше огърлицата от филигран с огромен сапфир, обкръжен от мънички диаманти.