Джейми е толкова добър с мен, каза си трогнато Жаси и твърдо реши никога вече да не се оплаква от „дивата земя“, в която я беше довел. Вместо това щеше да се помъчи да я обикне. Може би не беше чак толкова трудно. В общината не им липсваше нища Вече имаше две грънчарски пещи, в които работеха сръчни майстори. От Англия бяха пристигнали тъкач и ковач. Мистър и мисис Донегъл бяха открили магазин, в който занаятчиите предлагаха произведенията си.
Междувременно Джон Танън беше преодолял болката си. Моли продължаваше да се грижи за домакинството и ги посещаваше много по-често, отколкото Жаси.
Тамсин вече не се докосваше до чашката. Чисто облечен и гладко избръснат, той изглеждаше доста по-млад от преди. Жаси обичаше да разговаря с него в свободните си следобеди. Често посещаваше обора зад къщата, наблюдаваше го как се грижи за конете и с интерес слушаше разказите му за следването в Оксфорд. Призна му, че ужасно се страхува от раждането, което наближаваше, и той съумя да я успокои. Увери я, че някога е бил много добър лекар и че по-скоро би умрял, отколкото да допусне с нея да се случи нещо лошо.
Животът в колонията не беше толкова труден, както си го беше представяла, имаше дори известни предимства. Тамсин беше възвърнал предишните си сили, а Моли вероятно щеше да се омъжи за човек с много добро бъдеще. Малката Маргарет растеше здрава и силна. И всички тези чудеса бяха нейно дело — е, и на щедрия мъж до нея, както признаваше Жаси, човека, чийто образ непрекъснато беше пред очите й.
За първи път младата жена осъзна, че не само ще оцелее, но и ще постигне още много неща в този нов свят. Тук я очакваше истинското щастие.
Джейми и придружаващите го, между които и отец Стивън, се прибраха у дома в ранната утрин на седемнадесети декември.
От небето се сипеше първият за тази година сняг, денят беше студен, но прекрасен.
Джейми седеше на седлото уморен и объркан. Не можеше да си обясни странното държание на Опеханканеф. Беше го поканил, за да го увери, че му е приятел, и след това му беше предложил да си върви у дома — не в Карлайл Хъндрид, а в Англия.
Тъй като беше сам с десетина души сред няколко стотици памунки, Джейми беше обещал, че ще размисли. Ала беше изразил и учудването си от предложението на вожда. Докато пушеха лулата на мира, беше попитал:
— Ако аз напусна тази страна, каква ще бъде ползата за народа ви? Англичаните са дошли тук, за да останат.
— Това е наша земя, на поухатан. Брат ми води много битки за ред и съюз между племената, а аз искам да го запазя.
Натоварен с дарове — сушено месо, царевица и жито, Джейми беше напуснал индианското селище. Опеханканеф също се зарадва на даровете на белите — стотици стари, украсени с розата на Тюдорите копчета.
Въпреки това Джейми беше обезпокоен от протичането на срещата. През следващите месеци щеше да внимава много повече. Когато излезе от гората и препусна по заснежените поля, от гърлото му се изтръгна облекчена въздишка. Палисадата на Карлайл Хъндрид беше недокосната, оръдията хвърляха дълги сенки на запад.
Но входа ги посрещна Тамсин. Джейми хвърли юздите в ръцете му и попита:
— Как е жена ми?
— Много добре, милорд. Видимо е разцъфтяла.
Джейми усмихнато тръгна навътре, сваляйки ръкавиците за езда. Спря в салона и се сети за караницата преди тръгването. Сега знаеше, че се е лъгал и несправедливо е обвинил Жаси. Робърт Максуел си имаше своите грешки, но беше верен приятел и никога не би го измамил.
А Жаси… Тя никога не го беше лъгала, нито му беше дала основания да миели, че би могла да го излъже.
Само проклетият ми нрав е виновен за онази ужасна сцена, каза си той. Може ли да съм такъв ревнивец! Не можеше да понася, когато по лицето й се появеше онази сияйна усмивка, насочена към друг мъж. Макар и неохотно, признаваше, че я е обикнал, но трябваше да крие чувствата си. Пристъпите на гняв прикриваха онова, което ставаше в сърцето му. Жаси изглежда нямаше сърце и той трябваше да крие своето зад стоманена броня. Не биваше да позволява нито на чувствата, нито на изгарящия пламък в слабините да замъглят разума му. Жена му беше смела и дръзка, но господарят в къщи си оставаше той и трябваше да я научи да му се подчинява, дори ако никога нямаше да го обикне.