Дали някога жена му щеше да събори бариерите, които сама беше издигнала между тях?
Ейми Лоутън изтича насреща му с нощно боне върху посивелите плитки.
— Лорд Камерън! Добре дошли у дома! — Замлъкна, смаяна от вида му. Джейми беше облечен в костюм от кожа на дивеч, подарък от вожда, и беше гологлав. Стори й се, че има насреща си индианец.
— Благодаря, Ейми, много се радвам, че съм отново в къщи. — Джейми говореше тихо, защото още беше много рано и всички спяха. Копнежът му по дома беше толкова силен, че не беше спрял за нощувка. Всъщност копнееше най-вече за жена си. Трябваше най-сетне да узнае още ли му е сърдита, простила ли му е глупавата проява на ревност. Трябваше и да се увери добре ли е нероденото му дете.
— Е, всичко в ред ли е, Ейми?
— Да, милорд, само че…
— Какво има?
— Лейди Камерън имаше кошмар. Една нощ се събудих от писъците й и веднага изтичах да я видя. Ала мъжът на сестра й вече беше при нея и я успокояваше. Не стана нужда от мен. Бедната лейди! Изглеждаше толкова отчаяна. Много ми беше мъчно за нея.
— Така ли? — Против волята му в душата му нахлу бесен гняв. Пак Робърт! Все този Робърт! Отишъл да успокоява жена му в собствената му спалня! Какво ли друго е правил там?
— Да ви донеса ли нещо, милорд?
— Не, благодаря. Ще се кача при жена си.
— О, тя сигурно спи мирно и тихо. Преди да си легне, взе топла вана и изпи чаша мляко. Впрочем, сър, тя се зарадва много на подаръците, които пристигнаха с „Лейди Дестъни“.
— Наистина ли? — Без съмнение. Само скъпоценните подаръци бяха в състояние да я ощастливят. Нали се беше омъжила за него заради богатството му. Неговата лейди можеше да бъде купена… Джейми тръгна към стълбата. — Кажете, моля ви, на сър Уилям, че искам да поговоря с него. Ще се видя и с капитан Стюарт. Вероятно той възнамерява скоро да потегли на юг — преди зимата да е настъпила с цялата си сила.
— Разбира се, милорд.
Джейми изтича нагоре по стълбата. Спря пред вратата на спалнята и се поколеба. Сърцето му биеше до пръсване. Тя е моя жена, каза си той, длъжна е да ме слуша. Защо тогава треперя като глупав ученик, който отива на първата среща с обожаваното момиче?
Блъсна вратата и влезе. Жаси действително спеше. Лицето й беше невинно като на дете. Джейми се наведе над нея и вдъхна аромата на рози, който се излъчваше от тялото й. Нощницата й беше много добродетелна, с дълги ръкави, затворена по врата, украсена с панделки и дантели. Завивката стигаше само до талията й, нощницата се беше разтворила и разкриваше част от рамото с цвят на слонова кост. Русите коси бяха разпръснати по възглавницата като слънчеви лъчи, устните, които беше сънувал всяка нощ, бяха полуотворени.
Джейми докосна голото рамо, после стисна зъби и се отдръпна. Седна зад писалището си, извади бутилката с ром и отпи голяма глътка, макар да беше неразумно да замъглява мозъка си с алкохол толкова рано сутринта. След известно време Жаси се раздвижи, протегна ръце и по лицето й грейна усмивка. О, да, жена ми е щастлива, каза си ядно Джейми. Мисли си, че още съм далеч, подаръците ми са препълнили шкафа й, а от другата страна на коридора спи Робърт, готов да се втурне към спалнята й при най-малкия зов…
Не, нямаше да търпи повече. Трябваше да ускори строежа на къщата и семейство Максуел да се премести там колкото се може по-скоро. Нямаше ден след ден да се бори с желанието да разбие красивия нос на скъпия си приятел.
Внезапно Жаси отвори очи и веднага устреми поглед в него. Седна и Джейми потиснато забеляза, че е готова да изпищи.
— Толкова ли страшен вид имам? — попита дрезгаво той.
— Джейми!
— Да, мила моя, прибрах се у дома — здрав и читав.
— О, Господи… — Жаси притисна ръка до сърцето си и нощницата още повече се разтвори. Гърдите й се вълнуваха и Джейми не можеше да откъсне очи от тях. С усилия се принуди да остане на мястото си.
— А ти кого очакваше?
— Ох… — усмихна се Жаси. — Просто костюмът ти ме уплаши.
— Така ли? — Джейми изгледа облеклото си. — И понечи да повикаш Робърт?
Усмивката й угасна.
— Не разбирам за какво говориш.
Джейми си пожела да не беше казал тези думи, но вече нямаше как да ги върне обратно. Въздъхна и продължи да наблюдава жена си с присвити очи.
— Както чух, той е успокоил кошмарите ти.
Жаси не отговори. Остана в леглото, величествена като кралица, загърната в презрително мълчание. След малко стана и притисна нощницата до гърдите си. Джейми едва сега видя промяната, настъпила у нея по време на отсъствието му, и тихо извика. Жаси учудено се извърна към него. Той скочи и тя се отдръпна към стената, притиснала уплашено ръце към корема си. Джейми нетърпеливо застана пред нея.