— Нима мислиш, че ще ти сторя нещо лошо?
— Много пъти си ме заплашвал — припомни му тя.
— Само ако наистина ме измамиш. Не си го направила, нали? — Джейми коленичи и възхитено помилва закръгления корем, после се изправи и издърпа ризата през главата й.
— Недей! — възпротиви се Жаси.
— Толкова копнях за теб — пошушна той и я стисна в обятията си.
Жаси засрамено сведе глава.
— Думите ти не ме радват особено.
Джейми повдигна брадичката й и видя пълните със сълзи очи. Дъхът му спря. Къде беше истината у тази жена — и къде се криеше измамата?
— Върни ми нощницата — проплака тя.
— Не.
— Моля те! Толкова съм дебела…
Джейми очакваше гняв, съпротива — но не и това. Засмя се и нежно отговори:
— За мен си по-красива от всякога.
После зарови пръсти в косите й и я целуна. Едва успя да овладее огъня в слабините си, защото трябваше да бъде нежен и внимателен с жена в напреднала бременност. Затова коленичи отново, помилва закръгления корем, в който растеше детето му, и притисна буза до топлата й плът.
— Джейми… — Жаси понечи да го отблъсне, но ръката й увисна безсилно. Когато вдигна глава към нея, Джейми забеляза, че е отметнала глава назад и едва си поема дъх. Веднага я грабна и отнесе на леглото. Внимателно я положи върху завивката, свали ботушите, панталоните и кожения жакет и полегна отгоре й. Страстта, която го изпълваше, беше по-гореща от всякога, въпреки това я люби нежно и предпазливо като никога досега. Накрая усети задоволство, което надминаваше по сила всичко, изпитано до този ден.
Облегна се на лакът, плъзна ръка по тялото й и смаяно спря, защото нещо се раздвижи под ръката му. Жаси смутено се изчерви и Джейми избухна в радостен смях.
— Бебето?
Тя кимна безмълвно. Малкото краче упорито риташе дланта му.
— Силен мъж!
— Ти май не му харесваш особено тази сутрин. Също както и на майка му…
— Не ти ли липсвах? — попита предизвикателно той.
Жаси сведе ресници.
— Защо да ми липсваш, милорд? Нали си имах Робърт…
Джейми стисна зъби и брадичката му побеля.
— По-добре не сипвай сол в раната.
Жаси вдигна очи и го погледна. Беше толкова красива в този миг! Господи, как му се искаше да му признае любовта си, да се закълне, че винаги му е била вярна! Но тя не го направи. Отговори с достойнството на кралица:
— Не съм извършила никакво престъпление. Радвам се на дружбата на съпруга на сестра си и верния спътник на мъжа си — или поне такъв беше по-рано. Затова не се учудвай, че възприемам с известна ирония смешните ти подозрения.
Джейми се приведе над устните й.
— Липсвах ли ти, кажи?
Жаси се поколеба, после чувствата надделяха и тя се притисна с все сила към него.
— О, да! Усещах зимния студ с всяка пора на тялото си и копнеех да разпалиш в мен огъня на страстта…
Джейми спря да диша. Не беше очаквал подобно признание. Полегна настрани и се вгледа в нервно потръпващото й лице.
— А как беше при теб, Джейми? Липсвах ли ти поне малко?
— Повече, отколкото може да се опише с думи. Нощ след нощ изгарях от желание да те притисна в обятията си.
Жаси с усмивка се сгуши в него. Джейми издърпа завивката и само след минута потъна в дълбок сън.
Събуди се едва късно следобед. Моли подреждаше стаята. Жена му не се виждаше никъде. Джейми сърдито изгледа веселата камериерка. Болеше го глава от рома, който беше изпил толкова рано сутринта.
— Къде е Жаси?
— Има работа, милорд — отговори с невинно изражение Моли. — Никой в колонията не може да си позволява да проспи целия божи ден и да се наслаждава на безделието си. В тази страна дори изисканите хора не бива да пилеят времето си.
— Къде е жена ми, Моли?
— Ами, тъкмо преглежда месото в стаята за опушване. Скоро тук идваха Поуан и хората му — Жаси му уши сатенена риза от топа плат, пристигнал с „Лейди Дестъни“. Той много се зарадва и от своя страна й донесе тикви и зайци.
Джейми се изправи като свещ в леглото, но се сети, че е гол, и издърпа завивката до кръста си.
— Поуан е бил тук?
— Да, той ни посещава доста често. А от Джеймстаун пристигна лорд Нюбъри. Той се разбира отлично с мис Жаси. Индианците помагат на заселниците по полето. Не е ли чудесно?
— Страхотно — промърмори Джейми. Поуан беше стар приятел. Ала никога не беше предполагал, че ще слезе толкова на юг по това време на годината — чак до полуострова. И жена му беше ушила риза за този индианец? Още по-невероятно. Никога не беше помислял, че тя ще посмее да размени дори една дума с някой червенокож воин, камо ли да му поднесе дар. Трябваше да узнае повече подробности.