Хопи се ухили.
— Очевидно лордът вече не ви харесва. Постарайте се малко повече, лейди. Трябва да проявите нежност и внимание. С такъв мъж…
— Безсрамница! — процеди през стиснати зъби Жаси. — Какво ви засяга бракът ми с лорд Камерън?
— Засяга ме самият лорд Камерън. — Хопи се приведе напред и нестегнатите от корсет гърди предизвикателно потръпнаха. — Ако вие не се грижите за него, ще го сторя аз, лейди. Той е най-прекрасният мъж, когото познавам… — Вдигна ръце и, както Жаси веднага разбра, посочи колко е мъжествен.
— Как се осмелявате! — Жаси беше побесняла от гняв. Сграбчи момичето за рамото и го повлече към вратата. — Вън оттук! И не се мяркайте повече пред очите ми!
В същия миг по стълбата се чуха стъпки. Появи се Джейми — бос, с разбъркани коси, облечен само в сатенения си панталон. Когато го забеляза, Хопи високо изплака, изтича и се хвърли на гърдите му.
— Какво става тук, за Бога… — Джейми смаяно погледна Жаси, която трепереше от гняв.
— Тя ме удари! — хълцаше Хопи. — Изгони ме вън на снега!
— Истина ли…
Жаси не го остави да довърши. Втурна се насреща му, залепи му оглушителна плесница и се извърна към вратата.
— Не, не е вярно. Няма да я изгоня на снега. Аз съм тази, която си отива!
Едва когато излезе в ледената нощ, младата жена се сети, че е без обувки. Само след двадесет секунди осъзна още нещо. Нямаше къде да отиде, а дори и да имаше, не можеше да стигне дотам боса. Само че това нямаше значение. Джейми се втурна след нея и я събори в снега. Жаси едва успя да си поеме дъх и изплю цяла топка сняг от устата си.
— Милейди, щом се приберем в спалнята, ще ти извия врата! — процеди ядно той.
— На мен? Моя врат? Ти, проклет, лъжлив негодник!
— Какво каза? О, по дяволите… — Грабна я на ръце и бързо я отнесе в салона.
Хопи беше изчезнала. Джейми сърдито я руга по целия път и със страшни думи я обвини, че е застрашила не само живота на невинното неродено дете, но и своя. В спалнята я хвърли на креслото пред камината и започна да разтърква над огъня премръзналите си ръце.
— Би трябвало да те напердаша здравата! — продължи с тракащи зъби той.
— Да ме напердашиш? — Жаси скочи като ужилена. — Как се осмеляваш? След като ме обвини в какво ли не заради безобидното приятелство с Робърт и ме излъга в очите?
— За какво говориш?
Наметката се смъкна от раменете й и тя ядно я захвърли настрани.
— За какво говоря ли? За една определена част от тялото ти, която владее сърцето и мизерния ти разум! — После вдигна ръце също като Хопи и определи дължината му.
— Какво?
Жаси отново посегна да го удари, но Джейми беше нащрек и я притисна в ръцете си.
— Веднага ме пусни! — изсъска тя.
Внезапно мъжът избухна в смях.
— Ти ревнуваш.
— Няма да ти позволя да ме докоснеш. Все ми е едно какви са съпружеските ми задължения…
— Никога не съм спал с Хопи, повярвай ми, Жаси.
— Тя те е виждала гол! Така е, нали?
Джейми я вдигна, положи я на леглото и се отпусна до нея. Тя понечи да стане, но железните ръце я задържаха.
— Вярно е, видя ме. Но не съм спал с нея. Готов съм да се закълна над библията на отец Стивън. Една нощ се промъкна в стаята ми с намерението да ме прелъсти, но не успя.
Жаси сърдито го изгледа. Облегнат на лакът, Джейми разтвори робата и засмука зърното на гърдата й, което веднага се втвърди под жадните му устни.
— Защо? — изсъска тя.
— Защото мислех само за теб… — Устните му се плъзнаха към другата й гърда и Жаси се надигна със сладостен стон. Джейми издърпа полите й нагоре и мушна ръка между бедрата й. — Ако ме обичаш, нямам нужда от друга жена. — Обхвана я с ръце и се превъртя така, че Жаси се озова върху него. Измъкна робата през главата й, отвори панталона си и бързо проникна в утробата й. Тялото й гъвкаво се раздвижи върху неговото и страстта постепенно възпламени лицето й.
После двамата дълго лежаха един до друг, изтощени и доволни. Джейми се надигна и нежно я целуна по челото.
— Кълна ти се, Жаси, никога не съм докосвал Хопи.
Очите й бяха затворени и той си помисли, че е заспала Но тя му отговори:
— А аз се заклевам, че с Робърт ме свързва само приятелство. Той е съпруг на сестра ми, нищо повече.
— Примирие?
— Примирие — потвърди тихо тя.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Коледа наближаваше и ставаше все по-студено. Джейми излизаше всяка сутрин на лов и се връщаше едва късно следобед. Както Жаси отдавна беше разбрала, в колонията не се спазваше съсловно разделение. За да оцелеят, заселниците трябваше да се държат един за друг. Мъжът й споделяше пристигащите от Англия провизии с всички останали, а като негова жена тя също носеше голяма отговорност и не можеше да си позволи да играе ролята на изискана и бездейна лейди. Работеше усърдно като всички служители на съпруга си, за да осигурят запаси за зимата. Нямаше почти никакви светски задължения и единственото типично дамско занимание беше да пише писма на Джейн и Хенри, които заминаваха със следващия кораб за Англия. Понякога усещаше тъга по великолепието на английския си дом, по първите дни на брака си. Ала бързо забравяше тези мисли, защото задачите следваха една след друга. Дните бяха къси, нощите — дълги и студени. Докато мъжете ловуваха и събираха дърва за огрев, Жаси помагаше на жените да шият топли дрехи, да опушват или консервират месо, да произвеждат сапун и свещи, да перат.