Индианците все по-често се появяваха пред портите на палисадата, за да търгуват с белите. Жаси се възхищаваше от тях, въпреки че все още я беше страх, и гледаше да не се приближава твърде много. Джейми познаваше повечето воини, заговаряше ги на име, поздравяваше ги и се разбираше отлично с тях, защото междувременно беше овладял и езика им.
Окуражаваше жена си да общува с индианците и заедно с това я предупреждаваше да бъде предпазлива.
— Защо непрекъснато ме съветваш да се пазя от индианците? — попита една вечер Жаси, докато се пъхаше в дългата синя нощница. — Нали ги харесваш. Ала онова, което ми разказваш, по-скоро ме плаши.
Джейми вдигна очи от писалището. Тъкмо правеше отметки в календара си.
— Не съм искал да те плаша. Желая съпругата ми да се отнася учтиво с индианците.
— Това и правя.
— Не винаги. Скована си и внимаваш да не ги допускаш твърде близо до себе си.
— Съжалявам, ако съм те разочаровала — отговори хладно Жаси. — Ти естествено си очаквал да се разбирам с диваците и с фермерите по-добре, отколкото с изисканите ти приятели в Англия.
— Смятам, че се справяш великолепно в новите условия.
Жаси вирна брадичка.
— Значи все пак си доволен от мен?
— Не е нужно да си търсиш комплименти. Като си припомня с каква дълбока омраза пристигна в Америка, трябва да призная, че се държиш наистина добре. Струва ми се, че беше толкова отвратена от Вирджиния, та дори съжали, че си се омъжила за мен. — И замислено я изгледа. — Съжаляваше ли или не?
Устата й пресъхна и тя сведе очи.
— Аз… за нищо не съжалявам. Ако не бях твоя жена, щях да живея като слугиня в дома на брат си.
— Ти не си глупава. И без мен щеше да намериш средства и пътища, за да се издигнеш.
Без да обръща внимание на думите му, Жаси отиде до леглото и отметна завивката.
— А ти, Джейми? Съжаляваш ли, че се ожени за мен?
Мина много време, преди да чуе отговора му. Обърна се към него и срещна пронизващия поглед на тъмносините очи. Почервеня и си пожела да не беше задавала този въпрос.
— Страстта ми към теб не е угаснала, милейди.
— Това в никакъв случай не означава, че не съжаляваш за женитбата си.
— Не съжалявам. — Очевидно желаеше да приключи тази тема. Наведе се отново над документите си и продължи да говори за индианците: — Никога не го забравяй, Жаси — бъди извънредно предпазлива в отношенията си с индианците. Религията им е твърде различна от нашата. Според техните вярвания родът им произлиза не от Адам и Ева, а от някакъв огромен заек. Боят се повече от злия бог и не обичат кой знае колко добрия. Принасят в жертва дори собствените си деца. А що се отнася до враговете им, там не знаят милост.
— Ние техни врагове ли сме?
Джейми остави перото настрана, изправи се и отиде до камината. Погледът му остана втренчен в пламъците.
— Ако братът на Опеханканеф, Опитхапан, беше още жив, щях да се чувствам по-спокоен. Той беше миролюбив човек. Обаче Поухатан се добра до властта със сила, а Опеханканеф много му прилича. Твърди, че живее в мир с нас, но не ни признава.
Жаси неволно потръпна.
— Защо тогава сме тук?
Джейми сърдито я изгледа.
— Защото така сме решили. — Пристъпи към нея, улови брадичката й и я принуди да го погледне в очите. — А ти ще бъдеш предпазлива, както ти заповядах, обещай ми!
Макар да не разбираше какво точно има предвид, тя кимна, потопена в дълбините на властните тъмни очи. А когато я прегърна, забрави изцяло за индианците. Не, никога нямаше да съжалява, че е станала негова жена. Без него никога не би познала страстта, която нощ след нощ пламтеше помежду им.
Когато по-късно лежеше до него и се вслушваше в равномерното му дишане, Жаси с тревога се замисли за бъдещето. С всеки изминал ден се чувстваше по-дълбоко свързана с този човек. Дали страстта му някой ден щеше да угасне? Тогава с нея щеше да бъде свършено. Нямаше да съществува дори силата на омразата, която да й помогне да издържи раздялата.