Аз съм негова жена, каза си тя, и ще родя детето му. Ала достатъчно ли беше това? За първи път почувства изгаряща нужда от любовта му.
На двадесети декември Леонор и Робърт се преместиха в новата си къща. Цялото селище беше взело участие в довършителните работи, а Робърт и Джейми прекарваха по цял ден там.
Всички се зарадваха, когато завършиха новия дом, който изглеждаше почти толкова великолепен, колкото този на лорд Камерън. Въодушевлението на Леонор учуди малко Жаси, защото обикновено сестра й държеше много на благородния си произход, а тази къща в никакъв случай не можеше да се сравни със замъка, в който беше израснала.
— Самърфийлд Хол е дом на моя брат, Жаси — обясни Леонор. — Този тук е мой собствен.
Трите сестри усърдно шиеха завеси за стените, които да пазят от студа.
— Това е занимание, достойно за една лейди — подчертаваше непрекъснато Леонор. Никога не можа да приеме грижите на сестра си за семейството на Джон Танън и често я укоряваше, но Жаси не й обръщаше внимание.
Въпреки свадливия й нрав, Жаси усещаше, че Леонор много ще й липсва. Вечерта, когато стана преместването, двете сестри се прегърнаха с искрена обич. Робърт усмихнато целуна Жаси.
— Грижи се добре за себе си, мила.
— Няма да бъдем далеч едни от други.
— Само на хвърлей камък.
— Общината ни е още малка — отбеляза сухо Джейми. — Ще се виждаме всеки ден, само дето ще спим разделени. — Той издърпа жена си от ръцете на Робърт, недоволен от докосването му. Ала това не му попречи да целуне горещо Леонор за сбогуване.
Беше решил да придружи семейство Максуел до новия дом. Ала когато Жаси повика Моли да й донесе дебелата наметка, отрицателно поклати глава.
— Вече е тъмно, а нощта е ледена. Не бива да излизаш навън в твоето състояние. Утре ще им отидеш на гости с Елизабет.
Жаси очакваше с нетърпение да разгледа новата къща. Освен това там непременно щеше да има малко празненство, а тя трябваше да лежи самотна в леглото си.
— Не разбирам защо да не дойда и аз…
— Снегът е замръзнал — прекъсна я Джейми. — Можеш да се подхлъзнеш и да паднеш. Нима толкова лекомислено ще изложиш на опасност живота на детето ми?
— Утре ще се видим отново — намеси се весело Робърт. — Е, с мен няма да се срещнеш, Жаси, защото двамата с Джейми ще излезем на лов още на зазоряване. Но дамите могат да прекарат цялата сутрин заедно.
— Лягай си веднага — заповяда Джейми.
Жаси безмълвно се извърна и тръгна по стълбата, следвана от Моли. Щом влязоха в спалнята, започна горчиво да се оплаква от Джейми, докато камериерката вадеше нощницата от раклата и й помагаше да се съблече.
— Как може да се отнася толкова зле с мен!
Ала Моли не споделяше мъката й.
— Жените в напреднала бременност винаги са чувствителни, или поне така се твърди. Надявам се скоро да не го изпитам на собствения си гръб. — Тя се усмихна и нахлузи нощницата през главата на господарката си. — Лягай и си почивай.
Жаси послушно се пъхна под завивката.
— Какво искаше да кажеш?
— Джон Танън казва, че трябва да се оженим. — Моли напразно се опитваше да прикрие радостта си. — Ще помоли отец Стивън да ни венчае един ден преди Коледа.
— Толкова скоро? — изненада се Жаси.
— Е, не смятам, че е скоро. Пък и не се подмладявам, нали? Доскоро смятах, че съм стара и изхабена и никой мъж няма да ме погледне. Казах всичко на Джон за миналото си и той въпреки това ме иска за жена. Твърди, че е важно само онова, което ни свързва. Казва, че не е срещал жена като мен, която да кипи от енергия, затова ме обичал. Освен това ме наблюдавал как се грижа за момиченцето и за сина му и смята, че децата никога няма да имат по-добра майка. Самият той пък никога нямало да си намери по-красива невеста.
— О, Моли, но това е прекрасно! Толкова се радвам за тебе!
— За това щастие трябва да благодаря на теб, Жаси.
— Не е моя заслугата, че си толкова мила и добра.
— Но благодарение на теб започнах нов живот. На теб и на лорд Камерън. — Моли седна на края на леглото и улови ръцете на господарката си.
Жаси импулсивно се надигна и я целуна по бузата.
— Желая ти само най-доброто.
— Много ти благодаря, Жаси. Нужна ми е благословията ти — и позволението на лорд Камерън.
— Той с удоволствие ще ти го даде. — Жаси не се съмняваше, че Джейми ще посрещне с удовлетворение тази женитба. Винаги вземаше присърце благополучието на заселниците.
Стъпките на домакина се чуха по стълбите и двете жени трепнаха. Моли набързо пожела лека нощ, отвори вратата пред Джейми и после я затвори след себе си.