— Аз съм доволна — отговори с добродушна усмивка Леонор. — При теб сигурно е много повече.
Тайно в себе си Жаси призна, че сестра й има право, но през следващите дни зейналата между нея и Джейми пропаст сякаш все повече се разширяваше. Когато се будеше сутрин, той отдавна беше излязъл на лов. Денем почти не се виждаха, а когато тя си лягаше, той оставаше дълго наведен над писалището си.
Както се очакваше, с Максуелови се виждаха почти всеки ден. Три дни след преместването си Леонор и Робърт бяха поканени на вечеря. Междувременно Жаси узна от Моли, че отец Стивън няма нищо против да извърши венчавката, и на вечерята съобщи новината на цялото семейство.
Джейми замислено вдигна вежди. В Англия тази сватба би била против моралните закони, защото тялото на бедната Джоан беше предадено на морето само преди шест месеца. Ала в Карлайл Хъндрид важаха законите на разума. Джон Танън се нуждаеше от нова съпруга.
— Отец Стивън съгласен ли е? — попита Джейми.
— Да… — Жаси се поколеба. — Бих желала след венчавката да дадем прием за новобрачните, тук, в нашата къща.
Възцари се потиснато мълчание. След малко Леонор категорично заяви, че това предложение е в рязко противоречие с обществените норми на Англия.
— Вече не сме в Англия — възрази Жаси. — Там аз също не бих имала своето място в аристократичното общество. Освен това… — Тя уверено вдигна брадичка. — Забравяш, че Моли е не само моя служителка, но и приятелка, Леонор. Тя произхожда от същото съсловие като мен и винаги ми е помагала, когато съм имала нужда от нея. Затова сега ще направя всичко, което е по силите ми, за да е щастлива.
Леонор заклинащо се приведе към Джейми.
— Защо не се намесиш? Вярно, животът тук е различен, но все пак…
Джейми вдигна рамене.
— Жаси е господарка на дома. Нека направи онова, което смята за правилно.
Така след сватбата на Моли Жаси даде първия си голям прием в Карлайл Хъндрид. На него бяха поканени не само по-заможните заселници, а и всички фермери, работници и прислужници. Грейнала от радост, домакинята танцуваше със сър Уилям, с ратая от обора и с Робърт. Скоро Джейми я изтръгна от обятията му. Жаси се приготви да чуе поредната хаплива забележка относно чувствата й, но Джейми нежно прошепна:
— Би трябвало да си отпочинеш, мила. В Англия не е прилично жена в напреднала бременност да се отдава с такова удоволствие на танците. — После колебливо продължи: — Би могла да навредиш на бебето — и на себе си.
Жаси послушно напусна танцовата площадка и започна да поднася на гостите топла медовина и бира. В края на празненството Моли я прегърна и целуна с истинска нежност.
— Ще ви служа до края на живота си, милейди, с най-голяма радост.
Жаси беше благодарна на съпруга си, че е позволил празненството да се състои, но не знаеше как да изрази благодарността си. Единственият й опит да го прелъсти беше завършил плачевно. Освен това решението му да не спи с нея през следващите месеци беше твърдо като камък. Не искаше да го признае дори пред себе си, но болезнено усещаше липсата му. Разбира се, тя също не искаше да навреди на бебето, затова мълчаливо се отпусна в леглото и се загледа в събличащия се Джейми.
Дори през зимата мъжът й спеше гол и тя много обичаше да усеща под завивката силното му тяло, въпреки че то будеше в нея желание за повече интимности.
Наведен над писалището, Джейми си отбеляза нещо, после пристъпи към камината и се подпря на перваза. Срещна погледа на Жаси и замислено се усмихна.
— Надявам се, че празникът не ти попречи — промълви плахо тя.
— Никак. За теб удоволствието беше огромно, нали?
— Тъй като за разлика от теб аз произхождам от калта, не съм толкова взискателна… — Джейми смръщи чело и Жаси веднага съжали за думите си. Много й се искаше да се извини, ала не знаеше какво да каже.
— В Новия Свят произходът няма значение — отговори сериозно той. — За да имаш успех, не трябва да си непременно благородник.
Жаси потиснато видя как мъжът й наметна тежката си пелерина и си каза, че по-рано би се зарадвала, ако я оставеше сама в леглото. Сега обаче непрекъснато се питаше нима толкова го отблъсква с безформеното си тяло, та вече не иска дори да легне до нея. Къде ли отиваше?
— Джейми…
— Спи сега. Ей сега ще се върна. Внезапно ме обхвана някаква тревога. Ще проверя дали портата на палисадата е здраво затворена и дали постът е буден.
Когато вратата се затвори, Жаси едва не изплака с глас. Не знаеше какво изпитва, знаеше само, че й се иска да плаче и със сигурност няма да заспи. Ала умората надделя и тя потъна в неспокоен сън. По някое време усети, че Джейми я притисна до себе си, и най-после намери спокойствие.