Не, Джейми нито за секунда не съжаляваше, че се е оженил за нея. Тя беше истинска вярна спътница, другар в новия живот. Смела и силна, и достатъчно енергична, за да се справи с всички предизвикателства на тази прекрасна страна. Беше събудил в сърцето й любовна страст и щеше да й се наслаждава до края на живота си.
Ала не можеше да я принуди да го обикне.
Тя беше негова жена и скоро щеше да роди детето му. Не се боеше, че би могъл да я загуби. Освен ако сам не я пусне да си отиде. Не можеше да живее с тайната на тази любов. Но не можеше и да положи сърцето си пред краката й и да разкрие душата си. Жаси беше копняла за мъж като Робърт, който да я ласкае, да се смее с нея и да проявява деликатност и разбиране.
Джейми гневно присви очи. Нямаше да се прави на глупак, само за да я забавлява. Или ще го обикне такъв, какъвто е, или ще я пусне да си върви.
Отчаяние го стисна за гърлото. Скоро ще разбера всичко за нея, каза си твърдо той. Щом се роди детето, ще си изясня какво чувства към мен.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Детето се появи на бял свят по-рано от предвиденото. Лекарят от Джеймстаун беше обещал да пристигне в Карлайл Хъндрид на двадесет и пети февруари, но болките започнаха още сутринта на петнадесети. Жаси помагаше на Джонатан в кухнята, когато я прониза първата остра болка. Спазмите бяха доста силни и тя побърза да се изправи, защото си помисли, че е седяла твърде дълго до печката. Последните седмици бяха същинско мъчение. Не можеше да си намери място, не знаеше как да легне, да седне или да застане. Всяка крачка изискваше усилие, а страхът от раждането непрекъснато нарастваше.
Жаси изправи гръб, подпря ръце на хълбоците и след известно време болката престана. Джонатан Хайес я изгледа загрижено.
— Ще проверим подправките после, милейди…
Жаси с усмивка поклати глава.
— Не знаем кога ще влезе в пристанището следващият кораб, Джонатан. Пък и солта скоро ще свърши. Да започваме. Яденето ще се готви само.
Двамата седнаха до кухненската маса и Джонатан започна да тегли чувалчетата с карамфил. Той съобщаваше теглото на всяка отделна подправка и Жаси записваше цифрите в домакинската книга. Внезапно гласът на готвача заглъхна. Цялата долна част на тялото й се разтърси от силни спазми. Скочи с вик и присви очи.
— Милейди…
— Няма нищо. — Жаси безсилно се отпусна на стола и след малко вдигна очи към Джонатан. — Не… Май наистина не съм добре.
— Ще повикам помощ! — Готвачът скочи, дръпна наметката от куката на стената и хукна към двора през задната врата. Болката отшумя и Жаси се уплаши, че напразно е вдигнала тревога. Понечи да стане и в същия миг между краката й потече топла влага. Полите й се напоиха и спазъмът отново се появи, по-силен от всякога. Младата жена отчаяно се залови за ръба на масата.
Вратата се разтвори с трясък и заедно с ледения вятър в кухнята нахлу Тамсин. Старият лекар застана пред нея със загрижено лице.
— Още е рано! — опита се да протестира Жаси.
— Не можеш да обясниш на бебето, че е още рано. Щом е тръгнало да излиза, то ще си пробие път — заяви ухилено старецът. — Хайде, бъдете послушно момиче. Веднага в леглото!
— И какво?
— Ами ще чакаме. Вървете с мен, ще ви помогна. — Той я издърпа от стола и обгърна с ръка раменете й.
Вратата отново се разтвори и в кухнята се втурна Джейми. След като хвърли кратък поглед към жена си, той свали кожените ръкавици, пусна ги на пода и блъсна Тамсин настрана.
— Махайте се оттук! — изкрещя и вдигна Жаси на ръце.
— Не! — изплака тя и умолително се улови за Тамсин. — Моля те, Джейми, Тамсин е следвал в Оксфорд… — Обгърна с треперещи ръце врата на мъжа си, защото беше замръзнала в мокрите си поли, и неловко прибави: — Ще те намокря.
Джейми не се интересуваше от нищо. Изгледа втренчено Тамсин. Беднякът, когото беше измъкнал от страноприемницата на мастър Джон, беше променен до неузнаваемост. Добре обръснат, облечен в чисти дрехи, почтителен и скромен, Тамсин не пиеше нищо по-силно от чаша бира. Колебанието на Джейми трая само секунди. Не беше сигурен дали старецът наистина е следвал в Оксфорд, но се довери на инстинкта си. А той му казваше, че на Тамсин може да се има абсолютно доверие.
— Добре, елате с нас!
— Благодаря ти — пошушна във врата му Жаси.
Джейми бързо я изнесе от кухнята, мина покрай стаите на прислугата и излезе в салона. Там ги очакваше Ейми Лоутън.
— Тичайте в къщата на Танън да извикате Моли! Къде е Елизабет?
— Тук съм! — обади се откъм стълбата момичето.
— Бебето идва — съобщи кратко Джейми и се заизкачва по-стълбите с Жаси на ръце.