Положи я на леглото в спалнята и започна да я разсъблича. Жаси смутено изгледа мокрите си поли.
— Не би трябвало да стоиш тук…
Джейми продължи да я разсъблича, без да се засяга от думите й, докато Елизабет търсеше нощница в гардероба. Двамата заедно облякоха Жаси. В следващия миг родилката бе обхваната от нов спазъм и се сви на кълбо.
Джейми улови ръцете й и ги стисна в своите.
— Дишай дълбоко, Жаси… Ето така, така е добре.
Когато болката премина, Жаси се пъхна под завивките. Джейми се обърна към Тамсин, който стоеше до вратата.
— А сега?
— Ще чакаме, милорд.
— И това е всичко?
— Нищо друго не може да се направи.
Жаси посегна към ръката на мъжа си.
— Още е много рано…
— Оставаха по-малко от две седмици — отговори окуражително той и си пожела да знаеше повече за протичането на едно раждане. Толкова неща беше научил през живота си. Можеше да управлява кораб, да се ориентира в най-гъстите гори, да оцелее във водата и на сушата. Ала напразно се питаше как би могъл да заглади бръчките по челото й. Ами бебето? Дали щеше да се роди достатъчно силно, за да оживее в страшните зимни студове?
— Две седмици — повтори замислено Тамсин. — Ако не ме лъжат старите ми очи, това детенце е създадено още през сватбената нощ, милорд. А щом родителите толкова са бързали, сега и то няма търпение да види белия свят. — Старецът се обърна към Елизабет: — Милейди, щом дойде Моли, й кажете да се погрижи за топла вода и достатъчно чисти кърпи. Когато му дойде времето, трябва да измием малкия лорд и Жаси… ъ-ъ, лейди Камерън.
Елизабет хукна навън и Джейми попита:
— Какво да правя аз?
— Най-добре слезте долу, изпушете една лула и изпийте чаша уиски, милорд. Ще се наложи да чакаме още доста.
Джейми решително заклати глава.
— Обещах на жена си да бъда до нея.
— Добре тогава — усмихна се Тамсин. — Седнете до нея, слагайте хладни кърпи на челото й, ободрявайте я.
Джейми последва съвета му.
В началото Тамсин се чувстваше неловко и не смееше да докосне Жаси в присъствието на господаря, но после се примири със ситуацията. Старецът усещаше съмненията на Джейми относно уменията му на лекар, но решително изпъна рамене и се зае да прегледа младата си господарка. После направи всичко възможно да облекчи болките й. Жаси стискаше ръката на мъжа си с такава сила, че пръстите му изтръпнаха. Но Джейми дори не трепна.
— Добре напредваме — заяви весело Тамсин. — Бебето е в правилно положение.
Жаси облекчено въздъхна. Джейми впи очи в разкривеното лице на жена си и веднага разбра за какво мисли тя — за бедната Джоан Танън, за бебето, родено мъртво на борда на „Сладкия рай“. Сложи ръка на корема й и почувства силата на спазмите, които го бяха направили твърд като камък.
— Болките стават все по-чести! — проплака страхливо Жаси.
Елизабет и Моли внесоха чисти кърпи и ведро с гореща вода. Джейми загрижено изтриваше челото на жена си и ободрително разговаряше с нея между пристъпите. Напъните следваха един след друг, все по-болезнени. Джейми стискаше ръката й със силното желание да отнеме част от болките й, да й даде поне малко от своята сила.
По някое време Жаси нададе пронизителен писък и лордът укорително изгледа Тамсин.
— Направете нещо!
— Какво мога да сторя аз, милорд?
— Не може ли да ускорим раждането? Жаси няма да издържи още дълго.
Тамсин и двете жени, застанали до него, размениха кратки погледи, после Елизабет пристъпи напред и окуражително го потупа по рамото.
— Болките едва сега започнаха. Понякога минават много часове, преди да се роди детето. Такава е природата на нещата. Ти не разбираш нищо от тези неща.
— Ти обаче си добре осведомена, така ли?
— Нали бях при сестра ти, когато се роди малката ни племенница. Смятам, че все пак разбирам някои неща.
Джейми покорно кимна. Елизабет никога не го беше виждала в това състояние — кротък и примирен, треперещ от страх. Сърцето й преливаше от съчувствие.
— Не се бой, Джейми. Раждането протича съвсем нормално.
В този миг Жаси отново изпищя и Джейми веднага се наведе над нея.
— Спокойно, мила, спокойно…
— Не мога повече!
— Ще се справиш, не се тревожи. Дишай дълбоко!
— Не мога…
— Заповядвам ти, мила. Дишай равномерно, стискай ръката ми и пусни най-сетне сина ми да излезе на белия свят.
— Да пусна най-сетне сина ти на белия свят? — повтори гневно Жаси и очите й блеснаха.
Джейми се засмя.
— Така е, милейди. Не се мотай, а си дай малко повече труд!
Жаси му изкрещя, че е безчувствен негодник, а при следващата болка изруга като пристанищен работник и заби нокти в ръката му. Но престана да пищи.