Тамсин заяви, че краят наближава. Новият гражданин на земята щеше да се появи на бял свят още преди настъпването на вечерта. Старецът изгледа пепелносивото лице на лорд Камерън и окуражаващо обясни:
— Скоро ще го извадим. — Обърна се към Жаси и продължи: — Вие никога не можете да чакате, момиче. Така и не ви научиха на търпение, не понасяте половинчати неща. Не се задоволихте с обикновен търговец, а се омъжихте за голям лорд. И то прибързано. Бебето явно се е метнало на майка си и също не можа да изчака. Затова му помогнете, мила! Напъвайте! Колкото можете!
Жаси се надигна и след малко със стон се отпусна на възглавницата.
— Не мога…
Джейми сграбчи раменете й и изсъска:
— Слушай какво ти казва Тамсин!
— О! — Жаси се опита да се изтръгне от ръцете му, но не успя и когато дойде следващият напън, стисна зъби и напрегна всичките си сили.
— Виждам тъмната му главица! — извика въодушевено Моли.
— Още веднъж! — произнесе повелително Тамсин.
— Не!
— Жаси, време е да родиш сина ми!
— Ами ако е дъщеря? — простена безсилно тя.
— Напъвай! — процеди през стиснати зъби Джейми.
Бебето се плъзна от тялото на майката. Жаси никога не беше изпитвала подобно облекчение. Новият живот се изтръгна от утробата й с последен силен тласък и болката изчезна. Веднага прозвуча детски плач, оглушителен и много енергичен.
— Син! — извика засмяно Тамсин. — И колко е жизнен!
— О… — пошушна Жаси.
Син. Нали така беше заповядал Джейми.
Тамсин сложи бебето в ръцете на Моли. Камериерката бързо го уви в затоплената кърпа и започна да почиства личицето му. Джейми целуна устните на Жаси и погали страните й. Младата жена беше малко замаяна, но все пак успя да различи дълбоката нежност в очите му. Той се изправи, отиде при детето, поставено на масата, разви го и внимателно прегледа телцето му. После с усмивка се върна при жена си.
— Синът ни е съвършен, мила. По десет пръстчета на ръцете и краката, решителна, своенравна брадичка и черни коси. Или поне изглеждат такива. Още е съвсем мокър.
Младият Камерън отново заплака и Жаси видя мъничкото юмруче, подало се изпод завивката. Странно чувство изпълни гърдите й.
— Може ли да го видя? — пошушна тя и се опита да се изправи, ала беше още твърде слаба.
— Трябва да се напънете още веднъж, Жаси — обади се Тамсин и Жаси объркано го изгледа. — За последен път. Нали трябва да излезе плацентата.
Този път не беше толкова трудно. Жаси гореше от нетърпение всичко да свърши и най-после да вземе в ръце сина си. Затова напъна с всичка сила. Отново почувства чудно облекчение и уморено затвори очи.
Когато отново ги отвори, Джейми стоеше до нея. Погледна я и внимателно положи бебето на гърдите й. Жаси почувства как в сърцето й покълва съвсем нова любов. Той беше толкова малък — и толкова прекрасен. Пронизителният му рев кънтеше като небесна музика в ушите й. Очичките му блещукаха тъмносини, но цветът им сигурно щеше да се промени. Малкото телце беше здраво и силно. Очевидно не му беше навредило, че се е родил две седмици по-рано.
Жаси потръпна от ужас. Кошмарът беше отминал. Синът й беше жив и здрав.
— О, Джейми… — Едва не избухна в сълзи. — Толкова е сладък.
— Страхотен е — поправи я съпругът й и докосна личицето му с върха на пръстите си.
— Време е да го накърмите, милейди — подкани я пристъпилата към леглото Моли. — Няма да изпие кой знае колко, но млякото трябва да потече в гърдите на майката. — Тя се поколеба. — Разбира се, ако смятате да го храните сама, Жаси. Много благородни дами не искат, нали, лорд Камерън?
Нима наистина съществуваха майки, които не искаха да кърмят децата си? Жаси не можеше да проумее подобно нещо. Тя копнееше да запази тясната връзка със сина си, искаше да се наслади докрай на майчинството — това толкова ново и силно чувство. Отчаяно се примоли Джейми да не й отказва кърменето. Някои мъже сигурно назначаваха дойки, защото не искаха жените им да посвещават твърде много време на бебето.
— В Карлайл Хъндрид сигурно няма много кърмачки… — прошепна нерешително тя.
— Жена ми ще кърми сама бебето — реши Джейми.
Жаси се усмихна с искрена благодарност. Съпругът й очевидно беше възхитен от сина си не по-малко от нея. Отвори нощницата си с треперещи, несръчни пръсти и пъхна зърното на гърдата в малките уста. Детето веднага засмука жадно и по тялото й се разля сладостна топлина.
Бебето лакомо премляскваше и Моли се засмя с глас.
— Колко е жадно за гърдата ви, Жаси.
— Като баща му — промърмори Жаси. Внезапно осъзна какво е казала и почервеня до корените на косите си. Джейми обаче избухна в луд смях, към който веднага се присъединиха Елизабет и Тамсин.