— Много се радваме, че малкият ни дар ви достави радост, милейди. Ние малко се страхувахме от пристигането ви в колонията, защото си мислехме, че съпругата на лорд Камерън може да се окаже някоя студена и надменна господарка, която няма за общува с хората от нашата черга. Ала вие се появихте сред нас като ангел на милосърдието и ние ще ви бъдем вечно признателни за това — Моли, аз и всички останали. Винаги ще помня, че моята бедна Джоан и бебето са били изпроводени към Всевишния от вашата мека ръка. Желая ви всичко добро, милейди, също и на милия ви малък син.
— Много ви благодаря, Джон, на вас и на всичките ви приятели. Ще запазим вашата люлка и ще помним винаги, че това е дар от сърце. — Жаси не посмя да погледне към Джейми, застанал мълчаливо в ъгъла. Страхуваше се да не избухне в сълзи, толкова беше трогната. Беше дошла в тази колония с чувство на отвращение и омраза, а сега се чувстваше тук като у дома си. Беше се омъжила за Джейми, за да избяга от бедността и отчаянието, и добре знаеше, че той ще й предложи много повече — живот сред лукс и богатство. В Карлайл Хъндрид не се живееше сред лукс, но тя не го и търсеше вече. Сега най-важни бяха Даниел, благополучието на семейството й, на добрите приятели и на всички заселници. И на съпруга й.
— В салона ще ви поднесат бира — покани ги сърдечно Джейми. — Да се постоплите, че навън вее леден вятър.
Работниците се сбогуваха с Жаси и си излязоха. На вратата Джейми се извърна и втренчи очи в жена си. Както често се случваше, тя не можа да разбере какво изразява погледът му.
Седмица след раждането на Даниел Моли се върна при семейството си. Жаси усещаше липсата й, но пък мисис Лоутън, Елизабет, Пейшънс и Чарити бяха винаги около нея. Само не и Джейми. Той продължаваше да нощува в стаята, обитавана по-рано от Робърт и Леонор. Когато една сутрин влезе да си вземе панталон, обясни с известно смущение, че не искал да й пречи. Тя се нуждаела от повече сън, както и Даниел.
Жаси се почувства засегната, но не посмя да възрази. Каза си, че той също се нуждае от достатъчно сън, за да събере сили през дългите зимни месеци. Борбата за оцеляване беше безмилостна.
Понякога чуваше стъпките му до среднощ по коридора. Отчаяно се надяваше интересът му към нея да не е угаснал. Естествено знаеше, че още не могат да подновят брачния си живот. Но и преди раждането на Даниел бяха лежали един до друг, без да се любят. Беше толкова прекрасно да чувства до себе си силните му ръце, равномерните удари на сърцето му. Тамсин й беше заявил, че трябва да изчака четиридесет дни, преди да поднови брачния си живот, и след това да бъде много внимателна. Дали беше говорил и с Джейми за това? Или тя просто не беше в състояние да събуди желанието на мъжа си?
Нощите, през които Джейми неспокойно бродеше наоколо, я тревожеха. Ала нощите, през които не го чуваше, я безпокояха още повече. Тогава не знаеше къде е — и при кого.
Когато снегът се стопи, се появи група индианци с подаръци от Опеханканеф. Великият вожд изпрати на бебето амулет, подобен на онзи, който Джейми беше получил от принцеса Покахонтас. Жаси не сваляше своя талисман от врата си. Закрепи за люлката на Даниел получения от Опеханканеф, без да осъзнава защо го прави. Тъй като често губеше вяра в собствения си Бог, не би трябвало да изпитва някакви чувства към странните, взискателни демони на индианските племена. Ала инстинктивно усещаше, че амулетът ще предпазва сина й. Християнският Бог тепърва щеше да разпространява влиянието си по тези диви места. Езическите богове обаче владееха земите им много отдавна.
За да смекчи гнева на отец Стивън, помоли Джон Танън да изработи дървен кръст и го прикрепи от другата страна на люлката. Джейми изглежда се забавляваше от протестите на младия свещеник.
— Не се страхувайте, отче — успокояваше го той. — Тази безобидна малка мида надали ще попречи на Даниел да възприеме нормите на англиканската вяра.
Отец Стивън примирено разпери ръце и Жаси с благодарност изгледа съпруга си. Ала той като че ли не забеляза топлотата в очите й. Мислите му бяха някъде много далеч, при неотложните работи на колонията.
Когато Даниел навърши две седмици, снегът се стопи. Джонатан твърдеше, че тази зима няма да вали повече, и тъй като живееше отдавна в колонията, Жаси се доверяваше на оценките му.