— Двамата с брат й са похитени или поне така изглежда. Между другото — ухили се Брайън, — братовчед им е извън кожата си от яд. Съжалявам човека, който го е сторил. Джонатан няма да си намери място, докато не види злосторника обесен.
— Да, жалко е наистина — каза Железния облак, след което отново подкара коня си. Той знаеше колко бе важно да бърза, за да се върне при хората си и при своята Бяла върба! Ако войниците на Джонатан претърсеха района и намереха Бялата върба при тях, омахите щяха да пострадат за това, което той бе извършил!
Вождът на индианците пришпори своя жребец, като се приведе ниско над развяната му грива. Внезапно обзелото го лошо предчувствие го принуди да подкара коня още по-бързо. Черния койот щеше да си отмъсти, като доведе Джонатан и войниците му в селото, където го очакваше строгата присъда за стореното. Щеше ли да се обърне Черния койот срещу хората си, за да спаси собствената си глава? Само мисълта за това караше сърцето на Железния облак силно да бие.
Неговата Бяла върба!
Трябваше да се върне при своята Бяла върба!
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Утринната мъгла чезнеше, а слънцето огряваше хоризонта. Дамита събра съчки изпод дърветата и ги хвърли в огъня. После се отпусна върху одеялото край танцуващите пламъци и плътно се зави до брадичката.
Цялото тяло я болеше, очите й блестяха, а челото й гореше. Вчера температурата й бе спаднала, но когато се събуди тази сутрин, на четвъртия ден, откакто опасната болест я повали, треската й отново започна. Цялото й тяло бе покрито от малки червени петънца с връхчета. Сега ставаха все повече и по-големи, като се съединяваха на места.
Тя с облекчение забеляза обрива, защото сега вече знаеше, че няма дълго да се бори с болестта. Може би още утре или най-много след два дни петънцата ще започнат да избледняват, както знаеше от това, което бе чела в учебниците…
През последните дни тя се хранеше главно с боровинки и диво грозде, които бе открила наблизо до лагера. Пиеше големи количества вода. Къпеше се в студения вир на реката, за да смъкне температурата. Бе направила всичко възможно да се пребори с болестта.
Момичето знаеше, че Господ я гледа от небето и я пази, тъй като нито едно животно не дойде наоколо да души, докато тя бе сама.
Със замаяна глава и изтощена от треската Дамита изстена и се опита да се настани по-удобно под одеялата. После й се искаше да ги захвърли, защото топлината обливаше цялото й тяло, но остана да лежи добре завита, за да не хване простуда заедно с шарката!
През трескавата мъглявина в очите й нещо в тревата на няколко стъпки от нея привлече вниманието й. Паяжина, изплетена сложно и красиво, искреше на утринната роса и приличаше на прекрасно бижу, което човек би искал да има за себе си. Близо до падината растяха малки гъбки, подредени в кръг, заобиколени от мъх с деликатни лилавеещи цветчета върху него.
— През нощта тук са идвали самодиви — тихо промълви тя, като се усмихна, докато притваряше очи и се загуби, замислена за нещо много хубаво, връщайки се в спомените си.
Тя си спомняше за Ейми, най-добрата й приятелка от Бостън, която се занимаваше с окултни науки. Тя бе й разказвала много приказки, докато пиеха чая си заедно в разкошната цветна градина зад дома им. Ейми много би се възгордяла от утринната й находка и щеше да нарече това откритие „самодивски пръстен“, около който феите пеят и танцуват през нощта.
— Обикновено — бе й казала Ейми — на феите се гледа като на природни духове, близки до хората. Всяко дърво, всяко цвете, даже плодовете и зеленчуците имат своята любима фея.
Спомни си отново с мека усмивка как внимателно бе слушала над чашата чай разказите на Ейми за самодивски свърталища от края на века, които бяха описани в списания с указания за точното им място.
Дори и сега Дамита можеше да си представи феи, пиещи чай на глътки от малки чашчици от семенна обвивка, седнали в цветовете на хортензиите.
— Има много видове феи — бе й казала Ейми. — Има водни, градински, такива, които живеят в мъха, и горски феи. Те имат множество имена и форми, като елфи, гномове, джуджета. Могат да са добри или лоши, да мразят или да помагат, да прощават, или да осъждат, да бъдат сериозни или игриви.
Дамита толкова често бе слушала приказките за феите, че те бяха станали за нея необходими като дишането.
— Бих искала точно сега да се появи една малка фея в сенчестия клонак до мен — прошепна Дамита на себе си, като се разсмя. След това усмивката й изчезна, тъй като тя наистина искаше да има някого при себе си в този момент. Бе толкова самотна!