Дамита седеше, зашеметена от това, че брат й изведнъж отново се бе отворил към нея и с благодарност отвърна на порива му.
— Ти не си бил лош спрямо мен — прошепна тя, като гладеше гъстата му рижава коса. — Ти просто ставаш голям. Това рано или късно трябваше да стане. Просто не съм очаквала, че ще настъпи толкова скоро.
— Не желая никога да правя нещо, с което да ти причинявам болка — каза Тимоти, като се измъкна от прегръдката й с неудобство. — Моля те, кажи ми, ако някога го сторя.
— Добре — топло се усмихна младата жена насреща му.
— Обещаваш ли? — нетърпеливо попита Тимоти.
— Обещавам — отвърна сестра му и се прекръсти, както винаги бяха правили, когато искаха да запечатат обещанията си един към друг.
Тимоти скочи и се затича към Бейби, върза я с въжето и отново приседна до Дамита. Когато тя постави храната в дървените чинии и седна, забеляза, че все пак нещо се бе променило у брат й. Той едва докосваше храната си. Когато Железния облак приседна до него, също с чиния в ръка, Тимоти го прие почти мълчаливо — нещо, което не бе типично за него.
Независимо от всичко обаче, тя искаше да вярва, че Тимоти все още се безпокои от неприятното чувство, което бе предизвикал с постъпката си у Железния облак, и че това е причината за неговото напрегнато мълчание.
След вечеря, когато Тимоти се сгуши в одеялата си, прегръщайки Бейби, Дамита приседна до любимия си. Помълча известно време, докато индианецът повдигна леко брадичката й и я попита какво е станало. Тя просто не знаеше какво да каже.
— Тимоти ме тревожи — прошепна Дамита. — Не мога да си обясня поведението му. Надявам се, че не е болен.
— Той е много добре — опита се да я успокои Железния облак. — Моите опасения са за теб. Възвърна ли силите си? Не се ли уморяваш прекалено много от дългото препускане?
Момичето леко се засмя, като отмахна една къдрица от челото си:
— Трябва да ти призная, че язденето на кон през целия ден не е моето любимо занимание — каза тя. — И наистина това ме уморява. Но сигурна съм, че не повече, отколкото ако не бях боледувала наскоро. Ако все още си спомняш това, аз съм от Бостън и единствените коне, които съм виждала там, са били впрегнати в карети и файтони. Изненадана съм, че мога да се държа върху седлото, още повече да яздя.
— Ти бързо свикваш с промените, както и брат ти — каза Железния облак, като й подаде ръка, за да стане. — Всичко, което сега го притеснява, ще отмине. Утре ще видиш, че момчето отново ще е възвърнало хлапашката си веселост и приключенски нрав.
Дамита искаше да му довери и обясни това, че брат й е загрижен за отношението на Железния облак към него, но почувства, че това е въпрос, който те трябва да решат помежду си, по мъжки.
Вместо това тя му позволи да я поведе през лагера, по-далеч от огъня, в спокойната, меланхолична застиналост на гората. Тръгнаха покрай тихите води на реката, дървета се преплитаха над тях като влюбени, а луната отразяваше сенките им във водата.
Спряха и Железния облак я прегърна. Беше като първия път, когато устните им се докоснаха. Дамита почувства несигурност под краката си. Дишането й се учести от породеното желание, тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката му. Сърцето й биеше силно, когато той я придърпа толкова близо до себе си, че дори през дрехата си момичето можеше да усети до тялото си силното му мъжко желание.
Младата жена простена от удоволствие в момента, в който ръката му влезе под полата на роклята й и потърси нежната кожа на бедрото й. Под нежната му галеща длан тя усети как я залива гореща вълна от страст. С всяко следващо негово движение тя изпитваше все по-силно, почти до припадък, желание да му се отдаде.
И когато я положи на земята, като я събличаше, дишането й секна. Нямаше вече сили в очакване и той да свали дрехите си, цялата пламтеше и изгаряше от желание, не по-малко от неговото.
С разтуптяно сърце тя проследи ръката му, обвила кадифената твърд на мъжкото му желание. Сякаш приела поканата му, тя измести пръстите на ръцете му, а самото докосване до него накара сърцето й да забие още по-силно.
Очите му бяха вперени в нейните, пълнолунието й даваше възможност да вижда красивото му лице, както и ръката си, галеща неговата напрегната плът. За момент Дамита забрави всичко друго, освен усещането за удоволствието, което му доставяше. Разбра го по начина, по който той задържаше дъха си всеки път, когато тя придвижваше нежните си пръсти нагоре-надолу. А по това, как тялото му се извиваше, тя усещаше, че за него това е върховен миг на щастие.
Не знаеше как да реагира, когато той коленичи над нея, прекалено близо до лицето й. Разбра какво би желал, но бе твърде срамежлива, за да откликне в момента.