Лоугън изобщо нямаше сили да му отговори. Той погледна портрета на Мадлин, рисуван от Орсини — картината бе получила възторжени хвалебствия от всеки уважаван критик в Лондон. Художникът я беше нарисувал седнала край прозорец, облегнала леко лакътя си на орехова маса и замечтано загледана в далечината. Беше облечена в бяла семпла рокля, само единият й ръкав беше леко смъкнат и разкриваше рамото й.
Орсини беше изобразил Мадлин в профил и така беше показал деликатната чистота на чертите й, нежната извивка на дългата шия, на ръцете, на рамото, а чрез светлосенките се добиваше представа за кадифената мекота на кожата й. Портретът впечатляваше с контрастите си: невинност, съчетана с чувственост, спокойно лице и лукав блясък в очите… Мадлин в образа на низвергнат ангел.
— Хубав е — въздъхна Андрю, като проследи погледа на Лоугън. — Като гледа този портрет, човек никога не би предположил, че е инат като магаре. Тя ще се справи, Джими. Ако играех комар, щях да заложа всичките си пари на нея.
Лоугън кимна леко, а погледът му все още беше прикован в портрета. Последните няколко месеца за него бяха изпълнени с толкова радост, че той никога не беше и сънувал такова щастие. Мадлин беше всичко — изпълваше всеки миг от живота му, прогони горчивината и болката и донесе радостта в дома му. Любовта, която изпитваше към нея в началото, не можеше да се сравнява с онова, което чувстваше сега. Ада би пребродил, за да й спести дори миг страдание. Мисълта, че горе тя се бори сама с раждането на детето им, че той нищо не може да стори за нея, го подлудяваше.
Изведнъж Лоугън чу бебешки плач. Писъкът го накара да скочи. С побеляло лице той изчака около минута, която му се стори почти час.
Вратата се отвори и Джулия застана там с щастливо изражение на лицето.
— Майката и детето се чувстват прекрасно. Татко, влез да видиш красивата си дъщеря.
Лоугън я гледаше, без да разбира.
— А Мади… — той млъкна и облиза сухите си устни.
Джулия се усмихна и го погали по бузата.
— Тя се справи отлично, Лоугън. Добре е.
— Честито, братко — каза Андрю и взе бутилката от Лоугън. — Дай ми я! Стига ти толкова!
Лоугън се втурна към стаята, без да осъзнава точно какво става.
Андрю се загледа в полупразната бутилка, която държеше, и я подаде на Джулия.
— Вземи! — промърмори той. — Нямам доверие в себе си. Слава Богу, имам още доста пороци, от които трябва да се отърва.
Лоугън като насън прие поздравленията на лекаря и акушерката, после влезе в стаята и седна до Мадлин. Тя му се усмихна уморено.
— Мади, — каза той дрезгаво. Взе ръката й, поднесе я към устните си и целуна дланта й.
Мадлин видя облекчението, изписано на лицето му, прошепна нещо и го привлече към себе си. Той притисна лице към гърдите й и издаде неразбираем звук.
— Добре съм — промърмори тя и погали косата му. — Не беше толкова страшно, колкото очаквах.
Устните му потърсиха нейните, той усети топлината им и тревогата му изчезна.
— Уплаших се до смърт — каза Лоугън след целувката. — Изобщо не желая да го преживявам втори път.
— Боя се, че ще ти се наложи, мили. Нали би искал тя да си има братче.
Лоугън се вгледа в мъничкото телце в ръцете на Мадлин. Бебето беше увито в пеленки, малкото му розово личице изглеждаше леко смръщено. Главичката му бе покрита с кестенява косичка. Лоугън погали нежно коприненото кичурче.
— Здравей — прошепна той и целуна челцето на дъщеря си.
— Красавица е, нали? — попита Мадлин.
— Изключителна — каза той, загледан в чудното създание. После погледна съпругата си. — Но не надминава майка си.
Въпреки че беше изтощена и слаба, Мадлин се пошегува.
— Глупчо! Няма жена, която да е красива след раждане.
— Мога да те гледам часове наред… седмици… месеци… и да не ми омръзне.
— Ще трябва да го правиш, когато спя — каза тя и се прозина, мигайки сънливо.
— Почини си. И двете си починете. — Той нежно погледна съпругата и дъщеря си. — Аз ще ви пазя.
— Обичаш ли ме? — попита Мадлин с лека усмивка.
— Сигурно е любов. — Лоугън целуна затворените й очи. — Макар че няма подходяща дума за това.
— Веднъж ти ми каза, че считаш любовта за слабост.
— Сгрешил съм — прошепна той, целувайки ъгълчетата на устните й. — Сега разбрах, че това е единствената ми сила.
Мадлин заспа с усмивка на устните, без да изпуска.
На вратата леко се почука. Лоугън отиде да отвори — на прага стоеше госпожа Флорънс. Напоследък тя беше станала постоянна посетителка на дома им. Идваше уж на гости при Мадлин, но с Лоугън неочаквано бяха открили радостта на взаимното общуване. В края на краищата те бяха дълбоко свързани. Водеха дълги, интересни разговори за театър… понякога говореха и за майка му Елизабет. Лоугън искаше да научи повече подробности за нея, а също и за мъжа, който беше неин баща. Малко по малко госпожа Флорънс му разкриваше истината за миналото му, като му вдъхваше самочувствие, което той никога не бе очаквал ла придобие.