Пред кабинета се беше събрала група актьори и сценични работници. Докато наблюдаваха Скот, лицата им изразяваха всичко — от любопитство до тревога.
— Мисля, че трябва да се отдръпнете — каза Мадлин. — Ще бъде ужасно, ако още някой се разболее.
Групата веднага се подчини и се отдръпна на почтително разстояние.
— Какво ще правим сега? — попита един реквизитор. Въпросът не беше отправен конкретно. — Кой ще ръководи театъра, щом и дукесата, и господин Скот ги няма?
— Ще попитам господина — каза Мадлин и влезе в кабинета. Лакеят вече беше изправил Скот. Кръвта се беше отдръпнала от лицето му и сега то изглеждаше пепеляво. Погледът му блуждаеше из стаята, докато не се спря върху Мадлин.
— Господине — прошепна тя. — Да кажа ли на трупата, че искате господин Бенет да ръководи театъра във ваше отсъствие?
Бенет беше помощник-режисьорът, който обикновено водеше репетициите и играеше ролята на арбитър, когато дукесата и Скот бяха заети с друга работа. Скот я гледаше с трескави очи и Мадлин се питаше дали я разбира добре. После леко й кимна.
Тя се върна при групата и повтори указанията. Скот излезе, като се подпираше на рамото на лакея и внимаваше как върви. Способността му да стои прав в такова състояние беше изпитание за неговата физическа издръжливост.
Мадлин го придружи към задния изход на театъра. Тя чу, колко тежко диша, видя несигурните му крачки и разбра, че няма да издържи дълго. Лакеят очевидно едва издържаше под тежестта на отпуснатото му тяло.
— Почти стигнахме — обяви Мадлин, надявайки се отчаяно, че той няма да се строполи.
Те излязоха през задния изход навън. Режещият вятър развя роклята на Мадлин и вкочани бузите й. Втори лакей отвори вратата на каретата, лакирана в бронзово и черно. Чифт добре охранени дорести коне чакаха нетърпеливо, от ноздрите им излизаха облачета пара на мразовития въздух. Лакеят спусна стъпалото и въпросително погледна Мадлин.
Тя се поколеба, като гледаше мечтателно луксозната карета. Нямаше право да изоставя Скот. Все пак той би могъл да има нужда от нея…
Девойката побърза да се качи, преди да е променила решението си. Тя седна на кадифената седалка с благодарност, че е избягала от студеното време навън. С голямо усилие лакеят настани Скот, който се сви в ъгъла — тялото му се смали, а очите му бяха затворени. Наметката му се беше дръпнала и Мадлин хубаво уви вълнената дреха около врата му. Той силно се закашля, като трудно си поемаше дъх.
Каретата се понесе леко и бързо. Отвътре тя беше най-прекрасното нещо, което Мадлин беше виждала някога — леко полирано дърво, тапицерията беше с цвят на кафе, с изрисувана на тавана емблема на театър „Капитал“. Дори баща й, който се гордееше е каретите си, щеше да се впечатли от тази красота.
Тя погледна Скот, който изглеждаше едновременно внушителен и раним, като победен лъв. Един тласък на каретата го накара да изстене. Мадлин веднага се обърна към него, като притисна хладната си ръка до челото му.
Докосването й сякаш го просветли за момент и потъмнелите му очи проблеснаха в синьо.
— М-мади — каза той, стискайки зъбите си, за да не се разтракат.
— Да, господин Скот?
Ръката й се протегна към лицето му и нежно погали сухата, загрубяла кожа.
— Ти не биваше… да идваш с мен.
— Съжалявам. — Тя отдръпна ръката си. — Зная, че вие много държите на своето уединение. Но не бива да се страхувате, господине. Няма да остана дълго. Искам само да се уверя, че всичко е наред.
— Н-не, не е за това… — Той стисна челюстите си, за да не тракат, и допълни отчетливо. — Ще се заразиш.
Мадлин изненадано го погледна. Колко ли хора в неговото състояние биха се замислили за здравето й? Трогната от неочакваната му загриженост, тя се засмя.
— Чувствам се много добре, господин Скот.
Той изглеждаше твърде изтощен, за да спори. Затвори очи и облегна глава назад. Усмивката на Мадлин се стопи и тя се помъчи да си спомни какво правеше бавачката й, когато тя и сестрите й боледуваха… Затопляше ги, слагаше им синапени компреси на гърдите, гореща тухла на краката и ги хранеше с говежди бульон и попара. За кашлицата бавачката правеше сироп от лимони и бадемово масло. Медицинските познания на Мадлин се изчерпваха дотук. Тя въздъхна, защото се почувства напълно излишна.
Каретата влезе в тих двор в предградието Сейнт Джон Скуеър, като премина през каменна врата, украсена с бронзови грифони. Мадлин надникна през завесата, докато преминаваха през алея от дървета, за да стигнат до къща с колони отпред.