Щом каретата спря, единият от лакеите скочи и се затича напред. Той стигна до двойната входна врата и енергично зачука. Едно от крилата се отвори и настъпи суетня.
Едно момче, облечено в грубо палто и шапка дойде при кочияша да му помогне да разпрегнат конете. Двама лакеи подхванаха господин Скот и го свалиха от каретата. Те застанаха от двете му страни, за да го подкрепят, и така влязоха в къщата. Мадлин ги последва. Тя имаше чувството, че стъпва в забранена територия, че нахлува по начин, който Скот никога не би допуснал, ако беше здрав.
Влязоха във величествена входна зала, осветена от кристален полилей, съставен от множество кръгове. Вратата към главната зала се отвори и икономка с вид на матрона започна да дава заповеди на цял куп прислужници.
— Извадете чисти чаршафи и вода — говореше тя авторитетно. — Тилда, донеси ми медицинската чанта и кажи на Гуин да приготви кана със солен разтвор. Лекарят може да ги използва, ако се наложи.
Сивокос иконом организираше мъжете, като им нареждаше да приготвят бутилки с бренди и уиски и да помогнат на камериера да сложи Скот в леглото му. Мадлин стоеше отстрани, като наблюдаваше безпомощно как качиха Скот по двойното стълбище от бял и сив мрамор във форма на подкова.
Икономката забеляза Мадлин и й се представи като госпожа Бийчъм.
— Моля да ни извините, госпожице…
— Ридли.
— Госпожице Ридли — повтори икономката. — Боя се, че в момента сме малко объркани. Ситуацията е извънредна.
— Разбирам.
Погледът на икономката се плъзна по девойката. Тя явно се опитваше да разбере коя е Мадлин и как точно се е запознала с господин Скот, но се въздържа от въпроси.
— Много мило, че сте придружили господин Скот от театъра дотук — отбеляза тя.
Мадлин погледна в посоката, в която отведоха Лоугън.
— Надявам се, че той ще оздравее.
— За господин Скот ще се погрижим възможно най-добре, докато чакаме лекаря. Бихте ли почакали долу в гостната?
— Да, благодаря.
Госпожа Бийчъм я придружи до просторна гостна стая, украсена с дискретни позлатени паравани в тъмновиолетово, с френски кресла, тапицирани с коприна и кадифе, и масички, на които имаше гравюри и томчета поезия. Едната стена беше покрита с гоблен, изобразяващ френски пейзаж. Между два високи прозореца стоеше маса с ориенталски статуетки.
Икономката забеляза, че Мадлин се загледа с интерес в малка японска статуетка, изобразяваща брадат старец със златен жезъл, и се усмихна сухо.
— Богът на щастието, според господин Скот. Така и не се научих да произнасям името му. Той има и други подобни в колекцията си — все божествени работи.
— Тази ми харесва — каза Мадлин и докосна статуетката е върха на пръста си. — Надявам се, че той живее някъде тук и носи щастие на господин Скот.
— Някои смятат, че господин Скот вече е получил по-големия дял от щастието си — отговори госпожа Бийчъм и се отправи към вратата на гостната.
Мадлин остана сама и приближи прозореца — отвън се виждаше градината с ред декоративни дървета и мраморен фонтан. Зимният ден беше светъл, а дърветата в овощната градина се превиваха на вятъра.
Мадлин потръпна, отиде до едно кресло и седна, като тупаше нервно с крак по дебелия килим на пода. На масичката до себе си забеляза дървена кутия и я отвори с любопитство. Отвътре кутията беше обкована със сребро, а на капака й беше закрепен шекспировия медал. На дъното имаше надпис: „На господин Скот от Стратфърд Корпорейшън“.
Някакъв глас прекъсна мислите й и Мадлин видя две от прислужниците да носят поднос с чай.
— Тази кутия била изработена от черницата в двора на Шекспир — обясни едната. — Господарят все получава разни награди за благотворителна дейност.
Мадлин се усмихна, усетила в гласа й нескрито възхищение.
Прислужницата постави подноса върху ниска масичка.
— Госпожа Бийчъм каза да ви предам да позвъните, ако имате нужда от нещо.
— Благодаря ви, но нищо не ми трябва. Здравето на господин Скот е най-важно.
— Доктор Брук скоро ще дойде. Той набързо ще оправи господаря.
— Надявам се — отвърна Мадлин и взе една празна порцеланова чаша с фина дръжка. Погледна към вратата, като се питаше кога ще пристигне лекарят, колко време ще му е нужно, за да прецени какво е състоянието на Скот и да постави диагноза.
Прислужниците излязоха от гостната и си зашепнаха, още не прекрачили прага. Без да иска, Мадлин дочу разговора им.
— Мислиш ли, че тази е следващата, а?
— Не.