— Хубавичка е.
— Аха, ама е още сукалче… не е по неговия вкус.
Момичето се намръщи и остави празната чаша. Забележката за младостта й дълбоко я засегна. Тя въздъхна, като се сети за стърчащите си кичури, измъкнали се изпод фуркетите. Без съмнение приличаше на някое лошо облечено дете, което скита из улиците.
Мадлин отиде до вратата в другия край на гостната и откри, че тя води към музикален салон, две дълги галерии и официална гостна, чийто под представляваше чудесен фигурален паркет. Навсякъде имаше произведения на изкуството, портрети и пейзажи, мраморни статуи, керамика и порцелан.
Докато обикаляше изисканите стаи, Мадлин почувства, че Скот сам е подбирал мебелите и произведенията на изкуството. Всичко беше отражение на онова, от което той се възхищаваше и което искаше да бъде. Той я очарова. Мадлин искаше да го опознае, искаше той да й довери най-интимните си мисли… Да се превърне в малка частица от света, който той беше сътворил само за себе си. Но Лоугън беше показал ясно, че не я иска. Тя се почувства самотна и се върна във входната зала. Лекарят трябваше да е дошъл досега. Къщата беше странно притихнала, като че цялата прислуга беше затаила дъх.
— Желаете ли нещо, госпожице Ридли — попита икономът, ставайки от едно кресло близо до стълбището.
— Да.
Мадлин колебливо се приближи до мраморните стъпала, като че икономът можеше да я спре.
— Бих искала да зная къде се намира стаята на господин Скот.
Икономът остана безразличен, но Мадлин усети, че вътрешно се ужаси. Тя знаеше, че той и цялата прислуга не бяха наясно с отношенията й със Скот — дали и тя като тях беше негова наемна работничка или е, може би, последната му любовница.
— Лекарят е при него, госпожице — поясни деликатно икономът. — Ако не ви харесва гостната, може би ще почакате на друго място.
— Бих предпочела да отида в стаята му — спокойно каза Мадлин, подражавайки на строгия тон, с който майка й говореше на прислугата.
— Да, госпожице Ридли — чу тя предпазлив отговор.
Икономът позвъни за лакей и му нареди да й покаже личните стаи на господин Скот в източното крило.
Коридорът беше осветен от дълъг ред прозорци, които осветяваха четири ниши, украсени със статуи. Едната беше на гола къпеща се жена и Мадлин се изчерви. Тя мина под арка от блестящ махагон и влезе в един апартамент, обзаведен в подчертано мъжки стил — богата махагонова ламперия, комплект древни германски карти в резбовани рамки от палисандрово дърво и персийски килими по пода.
Лакеят я заведе до затворена врата, където чакаше госпожа Бийчъм. Една прислужница стоеше наблизо, готова да донесе всичко, от което би могло да има нужда.
Госпожа Бийчъм вдигна вежди, когато видя Мадлин.
— Госпожице Ридли… Нима в гостната не ви хареса?
— Исках да разбера дали нещо се е изяснило.
Госпожа Бийчъм поклати глава.
— Лекарят е още при него. Ще ви съобщя веднага, щом науча нещо. А сега прислужницата ще ви придружи до приемната долу.
Мадлин беше готова да спори.
— Аз бих…
Тя беше прекъсната от отварянето на вратата. Мадлин мълчаливо изчака лекарят да излезе от стаята.
Доктор Брук беше мъж около трийсетте, с оредяваща коса и кръгли очила, затова някак си приличаше на сова. Лицето му беше добро, а очите — тъмни и тъжни. Той погледна госпожа Бийчъм, после — Мадлин.
— Аз съм госпожица Ридли — представи се Мадлин, като пристъпи напред. — Дойдох да попитам за здравето на господин Скот. Аз съм негова…приятелка.
Лекарят се ръкува с нея и се поклони вежливо.
— Как е той? — попита икономката.
Доктор Брук се обърна към двете.
— Напоследък имам доста подобни случаи. Съжалявам, но изглежда, че този ще е от най-тежките. Доста изненадващо, имайки предвид доброто здраве на господин Скот… Той не се пазеше, нали?
— Боя се, че не — отговори унило икономката.
— Ще го посетя отново утре, за да видя как се развива треската — продължи лекарят. — За съжаление най-лошото все още предстои. Разхлаждайте го начесто с вода и лед. За храна предлагам желе, бульон, може би по една супена лъжица млечен пунш от време на време.
— Имам стара семейна рецепта за настойка от евкалиптови листа в бренди — каза госпожа Бийчъм. — Да му давам ли от нея вечер?
— Не виждам защо не — лекарят замълча и погледна към Мадлин. — Госпожице Ридли, мога ли да ви попитам дали имате намерение да помагате в грижите за господин Скот?
— Да — каза твърдо Мадлин.
— Тогава предлагам да ограничите контактите си с хора извън къщата. Треската е силно заразна. Не бих изключил възможността и вие да се заразите.
Госпожа Бийчъм гледаше Мадлин напълно объркана.