Тя облече синята си кашмирена рокля. Леката материя обгърна фигурата й и придаде на кожата й особен блясък. Косата й беше прибрана на врата, с виещи се кичури около лицето.
В осем часа Мадлин влезе в спалнята на Лоугън. Той я чакаше до масата, сервирана със сребърни прибори и украсена със запалени свещи. Беше облечен в един от многото си луксозни халати и носеше бежов панталон. Приличаше на лъв, който почива в бърлогата си. Въздухът беше пропит с различни ухания: супа от праз и черен пипер, сьомга, задушена с вино, пиле, приготвено с подправки, трюфели и шампанско.
Лоугън изучаващо я огледа на светлината на свещите, докато тя стоеше изправена насред стаята.
— Надявам се, че си гладна — каза той, като я настани галантно на стола.
Френските блюда, приготвени от личния готвач на Лоугън, бяха далеч по-различни от обикновената английска кухня, която Мадлин познаваше. Тя се опиваше от ароматите, следващи един след друг. Въпреки предупрежденията на Лоугън, Мадлин преяде още на второто блюдо и така се насити на вкусните ястия, че не беше в състояние да опита от салатите и десертите, които последваха.
— Бавно — съветваше я той и очите му блестяха, докато я гледаше как жадно пие френското вино. — Епикуреецът трябва да се наслаждава на всяка капка.
— Епикуреец ли? — повтори Мадлин с любопитство.
— Човек, който е посветил себе си изцяло на наслаждението — обясни Лоугън и напълни чашата й. — Човек, който приема удоволствието като начин на живот.
— Вие такъв ли сте? — попита девойката.
— Опитвам се да бъда.
— Но вие работите почти през цялото време.
— За мен и това е удоволствие.
Тя повдигна вежда.
— Идеята да посветиш целия си живот на удоволствието ми се вижда доста странна.
— А какъв би трябвало да е животът тогава?
— Дълг и пожертвователност в името на хората. И ако сме били добри, то удоволствието ще дойде по-късно, когато бъдем възнаградени в отвъдното.
— Аз ще взема възнаграждението си сега.
— Това е светотатство — отговори Мадлин намръщено.
— Епикурейците не се придържат към религията. Страданието, саможертвата, смирението… Нито една от тези добродетели не ми помогна да се издигна.
Тя замълча и се смути, неспособна да обори логиката на разсъжденията му.
— Мади — каза Лоугън нежно и избухна в несдържан смях, докато я гледаше. — Ти си дяволски млада.
— Вие ми се подигравате — обиди се тя.
— Не. Ти си едно приятно изключение сред тълпата дегенерати, с които общувам. Запазила си идеалите си.
— Вие също.
— Първо, никога не съм имал идеали, мила. Никога не съм вярвал в честността и добротата — у никого не съм ги срещал. Освен у теб.
Стомахът на Мадлин се сви от чувство за вина. Тя не постъпи честно спрямо него и всеки неин жест на доброта беше провокиран от низки мотиви до момента, в който осъзна, че е влюбена в него. Дори и тогава тя щеше да изпълни предначертания план, ако не се страхуваше, че той щеше да страда и да стане още по-голям циник, отколкото беше.
— Какво има? — попита Лоугън, като я гледаше изпитателно, и тя реши, че той много лесно ще разкрие тайната й.
— Аз не съм добър човек, нито пък мил — каза тя тихо. — Бих постъпила лошо, ако допусна да си мислите така.
— Имам собствено мнение по въпроса — отвърна той с нежен поглед.
Поднесоха десерта — блюдо от круши във винен сос, покрити с английски крем. Между лъжичките, пълни с вкусната сладост, Мадлин изпи чашка ликьор. Замаяна от алкохола, тя примигваше, докато се вглеждаше в Лоугън на светлината па свещите.
— Късно е — каза той. — Искаш ли да се оттеглиш?
Мадлин поклати глава. Тя беше изпълнена със съзнанието, че последна вечер са заедно.
— Какво искаш тогава? — в гласа на Лоугън се долавяше нещо предизвикателно. Той беше спокоен и красив, златистата светлина играеше в тъмните му коси, които изглеждаха като огнени езици.
— Може би ще ми рецитирате нещо — предложи Мадлин. И двамата обичаха литературата и философията, защото бяха беседвали на най-различни теми като превъзходството на Кийтс над Шели, както и по теориите на Платон. Мадлин се зарадва, когато откри много ценни и уникални книги в библиотеката, повечето от които бяха купени на частни аукциони или бяха подарени от богати приятели.
Лоугън помогна на Мадлин да стане от стола и повика прислуга да прибере масата. Той я поведе към съседна стая, в която имаше възглавници с цвят на кехлибар, китайски порцелан, картини и бронзови корнизи по стените.