Седнала пред мраморната камина, Мадлин потръпна от приятната топлина на огъня. Лоугън седна на пода до нея, като се подпря на кадифена възглавница и започна тихо да рецитира част от „Хенри V“. Хипнотизирана, Мадлин едва чуваше думите.
Опитваше се да запомни всяка подробност на лицето му: сенките на ресниците, когато гледаше надолу към ръката си, финия овал на лицето му, формата на широката му уста. Лоугън рецитираше по-скоро по памет онези пасажи, в които Хенри ухажва Катрин, дъщерята на френския крал. Думите изразяваха горчивина, нежност, ирония. Внезапно Мадлин почувства, че не би могла да издържи още един момент да слуша настойчивите молби, от които сърцето й се късаше. Сцената беше твърде интимна, думите — съвсем близки до нейните собствени копнения.
— Моля ви, достатъчно — каза тя, останала без дъх, когато Лоугън стигна до репликата : „Устните ти омагьосват, Кейт…“
Той остави книгата.
— Защо?
Мадлин поклати глава, ставайки от възглавниците, но Лоугън се протегна и я хвана. Привлече я до себе си, галейки тялото й.
— Не си отивай — тихо каза той.
Мадлин изстена, когато той я притисна към себе си. Седяха един до друг и той беше толкова едър, раменете му се надвесиха над нея. Тя не можеше да види лицето му, но почувства допира на устните му, когато той пошепна в ухото й.
— Остани при мен тази нощ, Мади.
Това бяха думите, които тя очакваше е толкова копнеж. Мадлин изведнъж се задави от сълзите си.
— Не мога — успя само да пророни.
— Ти ми беше казала, че си искала точно това от първия миг, в който се срещнахме.
— Така беше… Но не се случи онова, което очаквах да бъде.
— Ти си истинска загадка — каза Лоугън, бършейки сълзите в крайчетата на очите й с пръсти. — Кажи ми тогава какво искаш.
Той беше толкова мил, толкова нежен, че в един момент Мадлин се поколеба дали да не си признае всичко. Но ако Лоугън узнаеше истината, щеше да я намрази, защото го беше излъгала, защото беше кроила планове да го използва и да го превърне в част от глупавия си замисъл, без той да знае това. Тя нямаше друг изход, освен да го напусне и да се надява, че той никога нямаше да разбере какво се е опитвала да стори.
— Лоугън — каза Мадлин с глас, който потъваше в копринения му халат. — Не мога да остана повече при теб. Утре си отивам.
Той отдръпна главата й от гърдите си и я погледна е проницателните си сини очи.
— Защо?
— Последните две седмици приличаха на сън. Тук бях много щастлива… с теб… Но трябва да се върна в своя свят. Време е да си отида у дома.
Ръката му бавно се спусна по гърба й.
— Къде е домът ти, Мади?
— В един съвсем друг свят — каза тя, като си представяше далечната провинциална къща, където щеше да живее до края на дните си като съпруга на лорд Клифтън, щеше да ражда децата му и да се старае да му угоди.
— Има ли друг мъж? — попита Лоугън, сякаш четеше мислите й.
Самодоволното лице на лорд Клифтън се появи в съзнанието й и Мадлин затвори очи, от които закапаха сълзи.
— Да.
Лоугън не показа, че е изненадан от отговора, но Мадлин усети някакво силно чувство… Гняв?… Ревност?… То вреше под спокойната му външност.
— Кажи ми кой е той. Аз ще се погрижа за останалото.
Тя се разтревожи от решителните нотки в гласа му.
— Не, не можеш…
— Мади, ти ще останеш тук!
Той измъкна фуркетите от косата й и разпусна къдриците й.
— Отдавна имам нужда от човек като теб. Сега те намерих и никой не е в състояние да те отнеме от мен!
— Аз не съм такава, за каквато ме мислиш — прошепна Мадлин, като триеше насълзените си очи. — Ние сме много различни.
Лоугън се усмихна горчиво в знак на съгласие.
— Съмнявам се дали отговаряме на нечия представа за съвършена двойка, но това не ме интересува. Бях забравил какво означава да желаеш някого така силно. След последния си опит се бях заклел да не го допускам никога повече.
— Когато си се влюбил в Оливия — каза тя.
Усмивката му изчезна и той я погледна въпросително.
— Как узна името й?
— Споменаваше го в трескавото си бълнуване. Беше ядосан… говореше неща, които никога не бях… — Мадлин млъкна и се изчерви, като си спомни думите, които той беше изрекъл тогава.
— Да — каза Лоугън с горчивина в гласа. — Стана така, защото Оливия спа с Андрю, въпреки че беше сгодена за мен.
— С лорд Дрейк? Приятелят ви… Но защо е постъпила така?
— Оливия беше впечатлена от титлите и общественото му положение, които са много над онова, което аз някога бих постигнал. Сглупих, като си мислех, че я обичам… Тя беше красива и опитна, от онези жени, за които си мислех, че никога не ще притежавам.