Лоугън замълча, сякаш се пренесе някъде.
— Не зная какво си слушала за миналото ми. То никак не е хубаво.
Мадлин остана смълчана и любопитна, чакаше той да продължи.
— Баща ми беше арендатор в имението на граф Рочестър. Андрю е единственият му наследник. Израснах с Андрю, за известно време ми беше разрешено да уча заедно с него, докато не станах толкова непокорен, че Рочестър ме обвини в лошо влияние над сина му.
— Не мога да повярвам.
Лоугън тъжно се усмихна.
— Не знаеш какъв бях тогава. Дребен крадец, вандалин… Бях се прочул като селският побойник.
— Защо?
— Бунтарска възраст… Гняв! Бунтувах се срещу факта, че никога нямахме достатъчно храна, че живеехме в колиба… Най-много ме беше яд, че каквото и да направех, пътят ми в живота вече е определен.
— Да — каза Мади е разбиране. — И аз съм се чувствала така.
Лоугън я погледна изпитателно.
— Вярвам ти.
— Как стана актьор? — попита тя, чувствайки неудобство от проницателния му поглед.
— Когато бях на шестнайсет години, напуснах дома си и станах чирак при един търговец на вина в Лондон. Добре се справях с търговията и може би щях да продължа в този бранш, ако не бях посетил едно представление на Друри Лейн точно на осемнайсетия си рожден ден. Това промени всичко. Тръгнах с една пътуваща трупа, като играех малки ролички и учех занаята на сценичните работници. След две години се върнах в Лондон и създадох „Капитал“. По същото време се срещнах с Оливия. — Лоугън се усмихна горчиво. — Мислех си, че като се оженя за нея, ще наваксам всичко останало, от което някога бях лишен.
— Разбирам — каза Мадлин и сведе очи, за да не покаже, че изпитва ревност.
— Докато бях зает с подбора на трупата — продължи Лоугън, — направих грешка, като запознах Оливия с Андрю. Очевидно тя реши, че титлата на Андрю и наследството му са за предпочитане пред несигурното бъдеше, което й предлагах аз. Тя избра него, без да знае, че Андрю изобщо нямаше намерение да се жени.
— Как разбра, че те са… — Мадлин замълча ужасена и се мъчеше да подбере подходящата дума.
— Заварих ги заедно в леглото.
— Колко непочтено от тяхна страна — възкликна тя, като се изчерви от възмущение и презрение.
— И аз си помислих същото — каза Лоугън сухо.
— Не мога да разбера как си могъл да им простиш.
Той сви рамене.
— След време разбрах, че всъщност Андрю ми е направил услуга, като ми е показал що за жена е Оливия. Пък и не можех да виня Оливия, че иска нещо повече от онова, което аз можех да й предложа.
— Тя би трябвало да се гордее и да е благодарна, че е спечелила сърцето ти…
— Тя ме виждаше такъв, какъвто си бях — каза Лоугън спокойно. — Богатството ми беше спечелено, защото забавлявах хората… играех пред тях като дресирана маймуна, както се изразява Рочестър. Актьорът е слуга на всички, които плащат билетите си, за да го гледат — пройдохи, търговци, а също и благородници. Оливия проумя това и не й хареса.
Лоугън свали ръката си, която галеше косите й, и я протегна пред нея.
— Независимо, че на сцената често играя ролите на крале и принцове, аз винаги ще си остана Дженингс. Имам ръце и крака на работник. Сиреч, да тегля и да ора. Освен това и лицето ми…
— Не — каза бързо Мадлин, а пръстите й докоснаха устата му, за да замълчи.
Лоугън хвана ръката й и целуна дланта й, преди да я пусне.
— Ти заслужаваш, човек, който да е по-добър от мен. Да е млад и идеалист. Някой, който да открива нещата от живота заедно с теб. Аз не съм добър и имам повече недостатъци, отколкото ми се ще да изброя. Обещавам ти единствено, че ще те желая до последния си дъх.
Тя разбра какво правеше Лоугън, като разкриваше пред нея душата си с безпощадна честност, която съкрушаваше сърцето й. Той искаше да й покаже кой е, та тя да не си създава илюзии за него. Но нищо не я интересуваше — нито миналото му, нито пък професията му. Той беше необикновен човек, заслужаваше да бъде обичан заради самия себе си. Малко хора са имали подобна възможност. Мадлин си помисли, че най-трудната постъпка в целия й живот щеше да бъде да го напусне.
— Оливия е глупачка — изхълца тя. — Но не такава, каквато съм аз.
С нежни целувки Лоугън изтри сълзите от страните й.
— Не ме интересува коя си и какво си сторила. Кажи ми само защо искаш да си отидеш. В друг мъж ли си влюбена?
— О, не — каза веднага Мадлин и потисна желанието си да се изсмее на подобна идея. — Не е така, а… Обещах на Господ-Бог, че ще се върна у дома, ако оздравееш.
Тя усети как той се усмихва.
— Не мисля, че това е добро споразумение, мила. Освен това, не си се посъветвала с мен.