— Обичаш ли ме? — чу Мадлин въпроса му и гласът й секна, докато му отговори.
— Винаги ще те обичам.
Лоугън разтвори бедрата й с тялото си и Мадлин усети твърдата му мъжественост да навлиза в нея. Той я прегърна силно и натисна напред. Мадлин почувства разкъсваща болка — сгърчи се, за да се предпази, тялото й се изпъна.
— За Бога, Мади, стой спокойно… — прошепна Лоугън в ухото й.
— Боли ме — изохка тя.
— Ще го направя по друг начин — каза той твърдо. — Чакай.
Устата му потърси гърдите й, устните му галеха и смучеха твърдите й зърна. Мадлин отново усети желание за истинска, изгаряща близост. Тя притисна главата му, за да го задържи до себе си, болката беше почти забравена, когато той започна нежно да прониква в нея — отначало с леки движения, а след това все по-дълбоко. Мадлин се притисна до Лоугън и прие бавното проникване. Всяко движение беше изключително нежно и овладяно.
— Мади — каза той, дишайки на пресекулки. — Ти си толкова стегната, толкова сладка… Никога не съм усещал…
Лоугън млъкна, веждите му се извиха сякаш от болка, лицето му се обля в пот.
Те бяха притиснали тела, Мадлин почувства желание да повдигне ханша си, за да го усети дълбоко вътре в себе си. Лоугън вдигна краката й и й пошепна да ги увие около кръста му. Той продължаваше бавните движения, а тя усети тъмна пелена пред очите си и внезапно почувства върха на удоволствието. През тялото й преминаха чувствени вълни, които я понесоха слаба и зашеметена.
Лоугън силно потрепера и се задържа в нея, после изръмжа през зъби. За момент прегръдката му стана непоносимо здрава, после той се отпусна, страстта му се успокои. Дишайки тежко, той обви с ръце стройното тяло на Мадлин и се обърна настрани.
Бурята отмина и настъпи покой, нарушаван само от пращенето на огъня в камината. Те останаха прегърнати. Лоугън погали косите на Мадлин и я целуна по челото. Никога не се беше чувствал така задоволен. Години наред все пазеше сърцето си — може би беше голям глупак да й го отдаде толкова лесно. Но не го интересуваше. Мадлин беше по-различна… Тя беше невинна, любяща, честна. Опиянен от любов, той повдигна глава да я погледне. В очите й блестяха сълзи, като че от някаква скрита тъга.
— Съжаляваш ли? — тихо я попита Лоугън, защото знаеше, че много жени изпитват съжаление, когато се разделят с невинността си. Погали я по бузата с върха на пръстите си, понеже искаше да й даде онази увереност, от която тя имаше нужда.
— Не.
— Любима моя… Ти ще бъдеш щастлива с мен. Ще ти дам всичко, което искаш, което ти е необходимо…
— Искам само едно нещо — Мадлин сгуши глава на рамото му.
— Кажи го — настоя Лоугън, но тя не отговори.
После той вдигна голото й тяло и я отнесе в спалнята, като я сложи в студените чаршафи. Тя потръпна и прехапа устни, когато той сложи влажна кърпа между бедрата й. Беше разбрал, че е мокра и изпита чувство на съжаление и гордост. Била е девица… и никога нямаше да познае допира на друг мъж освен него.
— Искаш ли да се изкъпеш? — попита Лоугън, като я взе отново в ръце. — Или чаша вино?
— Искам си нощницата…
— Не тази вечер — Лоугън опря чело до нейното. — Искам да усещам кожата ти до своята.
Мадлин се поколеба, а после кимна. Когато легнаха един до друг, тя сложи глава на рамото му.
— Не исках това да се случи — въздъхна тя с ръка върху корема му. — Бях решила да си тръгна утре без изобщо…
Тя млъкна, а пръстите й се свиха в малко юмруче.
— Всичко е наред — утеши я Лоугън. — Сега спи.
Той я гушна и тихо й шепна, докато дишането й не стана бавно и равномерно, а тялото й се отпусна до неговото.
През нощта Мадлин се събуди като през мъгла, обзета от чувство на вина и беда. Тя се питаше как беше допуснала такава безотговорност… такава слабост. Леко се отдръпна от него, а той тихо измърмори. Едва го виждаше в тъмното, само очертанията на главата и раменете му се издигаха над нея. Той нежно докосна гърдата й и тялото й веднага отговори предателски — зърното й се втвърди. Мадлин усети дъха му до кожата си и устните му на връхчето… пъргавия допир на езика му.
— Ти притежаваш всичко, което един мъж би желал — промърмори Лоугън. Ръката му се плъзна между бедрата й. — И си моя!
Мадлин тихо изстена.
— Желая те, Мади — той разтвори бедрата й: — Всичко бих сторил за теб.
Тя се опитваше да го помоли да не изрича такива думи, но докато я любеше всичките й мисли се изпариха. Съществуваше само Лоугън… тялото му, което притежаваше нейното тяло, нежното му стенание, когато проникваше в нея.
— Обичам те — шепнеше Мадлин и го прегръщаше. Тя изпитваше отчаяно желание този момент да не свършва и утрото никога да не настъпи.