— Никога не съм искала да се омъжа за Клифтън. Противих се отчаяно на годежа — факт, който беше известен на всички, дори и на самия Клифтън. Докато бях в пансиона, осъзнах, че като изключим самоубийството, има само един начин да попреча на тази женитба. — Тя започна да заеква, но очите й го молеха да я разбере. — 3-затова реших да… с-се озлочестя.
Лоугън почувства неприятен спазъм в стомаха. Той чу студения и строг глас на лорд Матюс, който идваше сякаш отдалеч.
— Господин Скот, дъщеря ми явно е избрала вас за обект на своя план. Кажете ми… има ли някакъв шанс… успях ли, с Божията милост, да дойда навреме?
Лоугън чакаше отговора на Мадлин. „Кажи му, дявол те взел!“, ръмжеше вътрешно той, но тя мълчеше.
— Закъсняхте — каза той спокойно.
Червена мъгла обви Лоугън, когато разбра истината.
Значи Мадлин си беше играла с него. Докато се измъчваше от любов и копнеж, тя го е въртяла на малкия си пръст и го е правела на глупак. Той почервеня от унижение, но това беше последното от всички чувства, които бушуваха в него. „Отново“, помисли си той с болка. Отново беше предаден от жена. Но този път беше много по-лошо от предишния.
Лоугън погледна Мадлин с омраза, защото тя изглеждаше толкова бледа и изоставена. Не беше нищо повече от една скъпа кобила за разплод, чието единствено предназначение беше да ражда породисти жребчета. Повече от това нямаше право да иска. За жени като нея бракът няма нищо общо с любовта, а представлява просто сделка с цел забогатяване и обществено положение. И в пристъп на бунт Мадлин Матюс го беше използвала, за да не изпълни дълга си.
— Защо мен? — попита я той с дрезгав глас.
Тя тръгна към него, простряла умолително тънката си ръка. Лоугън инстинктивно отстъпи. Господ да му е на помощ! Ако го докоснеше, той щеше да загуби почва под краката си.
Мадлин спря, защото разбра, че той иска да запази разстоянието между тях. Нищо в тази сцена не отговаряше на действителността — нито присъствието на баща й, нито овладяното изражение на Лоугън, нито чувството й, че го губи. Ако думите биха могли да поправят станалото… Ако Лоугън можеше да разбере, че онова, което беше започнало като бунт на една ученичка, се е превърнало в любов… Тя би направила всичко, за да заличи болката, която, тя беше сигурна, изпитва той. Всичко, за да му спести страданието.
— Елънър ми показа една твоя снимка — каза Мадлин, загледана в любимото лице. — Помислих си, че си… елегантен.
Тя се изчерви, защото разбра каква обида изрича.
— Не, това не е правилната дума. Аз… Започнах да се влюбвам в теб още тогава и исках… — Мадлин млъкна и нетърпеливо поклати глава. Нямаше начин да оправдае действията си.
— Поласкан съм — каза Лоугън дрезгаво с явно неудоволствие.
— Ти не разбираш как беше!
Каквото и да кажеше Мадлин, той щеше да го приеме като обида, прибавена към страданието. „Обичам те!“, копнееше да извика тя, но нямаше право да му го каже. Пък и той щеше да я презре още повече заради подобни думи. Тя се обърна, а баща й пристъпи към Лоугън.
— Господин Скот, не съм сигурен доколко носите отговорност, ако изобщо има такава, след като вие явно неволно сте влезли в ролята на глупака в цялата тази история. Човек би се надявал, че вие не бихте докоснали Мадлин, но от мъж като вас не бих очаквал нещо по-различно от прелъстяването на млади невинни момичета. — Матюс уморено притвори очи. — Предполагам, че е твърде много да моля за обезщетение.
— Какво обезщетение бихте поискали? — студено попита Лоугън.
— Бих искал Мадлин да може отново да се свърже с лорд Клифтън. Но тъй като това е невъзможно, ще трябва да се задоволя с вашето мълчание. Аз и семейството ми ще понесем това нещастие с цялата дискретност, която е нужна. Ще се погрижим за бъдещето на Мадлин, независимо какво ще бъде то. Ще ви помоля само да отречете слуховете, ако достигнат до вас.
— С радост — Лоугън не поглеждаше към Мади. За него тя повече не съществуваше.
— Лоугън, моля те — прошепна Мадлин. — Няма да понеса, ако всичко остане така.
— Госпожа Бийчъм ще ви покаже изхода — произнесе Лоугън равнодушно. — Довиждане, лорд Матюс.
Той излезе от стаята, без да знае накъде отива. Знаеше само, че трябва да излезе.
Скоро откри, че е в личния си апартамент, където се заключи в пълна самота. Имаше усещането, че плува под вода. Стоя дълго време насред стаята, без да се осмели да мисли. Но ехото от гласа на Мадлин отекваше в ума му :„Обичам те, Лоугън… обичам те…“