Тя беше по-добра актриса, отколкото очакваше. Говореше съвсем откровено. И той си позволи да й повярва.
Очите го боляха. Когато гневът му започна да се излива навън, Лоугън усети как страните му изтръпват.
— Боже — промърмори той, обзет от омраза към себе си. Стенейки от отчаяние, грабна една ваза от династията Танг и я запокити без посока. Звукът от трошащия се безценен порцелан отекна в него. Тъкмо този звук сякаш освободи демона на разрушението. Без да осъзнава действията си, свали една картина от стената, разкъса платното; сграбчи няколко от най-близките предмети — стъкло, дърво, порцелан — и ги строши, после коленичи с окървавени ръце.
Припряно чукане на вратата допълни страхотното пулсиране в мозъка му.
— Господин Скот! Моля ви, отговорете! Господин Скот… Вратата се отключи и Лоугън с разкривено от гняв лице се озова пред разтревожените госпожа Бийчъм и Денис.
— Вън! — дрезгаво изкрещя той.
Изненадани и уплашени от онова, което видяха, те се оттеглиха и го оставиха сам с любимите му произведения на изкуството, унищожени от самия него. Той отметна глава и се загледа в пода. Усети, че нещо в него умира… умираше топлотата и нежността, която беше пазил през целия си живот. Никога нямаше да бъде същият като преди. Никога нямаше да позволи някой отново да му причини страдание.
ВТОРА ЧАСТ
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Лоугън! — зарадвано извика Джулия. Беше понапълняла от бременността, но с активния си начин на живот скоро щеше да свали излишните килограми. От друга страна пък това подсилваше красотата й, като й придаваше едно нежно излъчване, което би предизвикало всеки мъж под деветдесетте.
Когато Джулия посрещна Лоугън във фамилната им къща в Лийдс, на лицето й се изписа загриженост, която тя бързо прикри с усмивка.
Бяха изминали два месеца от раждането на малкия син на дука и дукесата, когато Лоугън се накани да ги посети в луксозния замък на дука Уоруикшир. Древната сграда с цвят на мед беше напълно преустроена и пригодена с всички удобства за живеене. Този замък представляваше идеално място за подреждане на великолепни колекции от гоблени, картини и скулптури, които Лоугън обожаваше. И все пак най-скъпите съкровища на дука бяха съпругата му и двете му красиви деца — Виктория, златокосата четиригодишна дъщеря, и новороденият Кристъфър.
— Намери най-сетне време да видиш бебето — укори го Джулия и стисна ръцете му.
— Имах много работа в „Капитал“ — отговори Лоугън, след като я поздрави. Той се насочи към махагонова люлка, украсена с купища бродирани завески и завивки, и погледна малкия човек в нея. Кристъфър Уилям, маркиз Савидж и бъдещ дук на Лийдс, спеше, налапал миниатюрния си палец. Чертите на личицето му наподобяваха почти до съвършенство лицето на баща му.
Джулия седна на кадифеното канапе и гордо се усмихна.
— Постъпи много мило, като изпрати подарък специално за Виктория заедно с многото подаръци за бебето. Мнозина изобщо не се сещат за първото дете в суетнята около новороденото.
Тя се наведе към пода, където дъщеря й си играеше с подаръка от Лоугън — театър-играчка, напомнящ „Капитал“, с кадифени завески и авансцена с малки куклички, облечени като актьори.
— Скъпа, — обърна се Джулия към дъщеря си, — това е господин Скот. Помниш го, нали? Трябва да му благодариш за хубавия подарък, който ти направи.
Момиченцето остана на пода около полите на майка си, полускрито зад тежките копринени дипли и оттам гледаше Лоугън. Той не чувстваше слабост към децата, затова наблюдаваше детето с любезен интерес, без да направи опит да се приближи до него.
Виктория беше красиво момиченце с руси къдрици и големи сини очи, малките й ръчички едва задържаха куклите.
— Благодаря ви за играчката — каза детето свенливо, като отвърна на Лоугън с усмивка.
В този миг дукът на Лийдс влезе в стаята. Както винаги, Лоугън беше поразен от разликата в държането на дука у дома и на публично място. В обществото Деймън представляваше една сдържана маска, докато у дома сред семейството си беше сърдечен и весел, лудуваше с дъщеря си така, както никой не би повярвал.
— Татко! — извика Виктория и се стрелна през стаята към него, а Деймън я вдигна нагоре с лек смях.
— Тихо, дяволче, ще събудиш бебето. След това ще трябва да излезем навън и за наказание да те изтъркалям в снега.
Детето захихика от радост и обви ръчички около врата на баща си.
— Ще ти пусна снежна топка в яката, татко.