Тюркоазените очи на Джулия потъмняха от ужас. Тя бавно остави настрана куклите.
— И вие двамата наистина…
Лоугън разпери ръце в подигравателен жест.
— Кой би устоял на подобен чар?
Джулия смръщи вежди.
— И ти не разбра какво крои Мади, докато не… О, Лоугън! — прошепна тя.
— Нищо лошо не се е случило — каза той, а гърбът му се изпъна, усещайки съчувствието й. — Госпожица Матюс постигна целта си, а аз прекарах приятно, като й помагах. Всички са доволни.
Джулия продължи да го гледа втренчено със синьозелените си питащи очи, а Лоугън стана и се заразхожда из стаята, сякаш се намираше в затворническа килия.
Повечето мъже биха се освободили лесно от подобна ситуация и вероятно биха се чувствали късметлии да получат в дар девствеността на едно красиво момиче, при това без всякакви задължения. Тогава защо съвестта го гризеше? Защо мисълта, че Мадлин го беше предала, беше така болезнена… още повече… че това се случи само ден, преди да го напусне?
Лоугън съумяваше да запълни времето си с работа и обществени ангажименти и тогава мисълта за Мади рядко се появяваше в ума му. Но през нощта той я сънуваше. Докато беше болен, тя така нежно се беше грижила за него, беше го хранила, къпала, охлаждала, беше му помогнала да понесе по-леко страданията си. Никога дотогава не беше имало нужда някой да се грижи за него… и точно това, повече от всичко друго, го накара да я обича.
Когато разбра, че Мади е правила всичко това единствено, за да постигне целта си, Лоугън направо полудя. Той се въртеше от гняв в нощната тъмнина, докато чаршафите не се увиха като въжета около краката му. Сутрин се събуждаше изтощен и сърдит, мразеше себе си и всеки, който се изпречеше на пътя му.
— Не мисля, че в действията на Мади е имало лош умисъл — каза тихо Джулия. — Единствено безразсъдството на едно дете. Само невинна девойка като нея би се осмелила да има нещо общо с мъж като теб — тя просто не е осъзнавала какво прави.
Жестът му я накара да замълчи.
— Достатъчно за нея.
— Как можеш да говориш така, след като е очевидно, че ти все още не си се съвзел от случилото се?
— Не искам да говоря за нея.
— Лоугън, няма да намериш покой, ако по някакъв начин не простиш на момичето.
— Ако споменеш още веднъж името й — каза той тихо, — с нашето партньорство е свършено.
Заплахата беше изречена крайно сериозно. Изведнъж Джулия прие позата на дукеса, ноздрите й се разшириха от възмущение.
— Тонът ти не ми харесва.
— Извинете ме, ваша милост — произнесе Лоугън с преувеличена любезност, отвръщайки на хладния й поглед.
След миг ядът на Джулия изчезна така, както се появи.
— Когато бях на нейната възраст, — каза тя, като избягваше да споменава името на Мадлин, — избягах от дома почти по същата причина. Исках да проваля плановете, които баща ми правеше за мен. Не мога да я виня за това, нито пък теб.
— Аз също. Виня я, че ме излъга и ме подведе.
— Какво ще стане с нея сега?
— Не ме интересува.
— Интересува те, разбира се, — отговори Джулия, наблюдавайки тъжното му лице. — Не можеш да работиш нормално, трупата е пред бунт, а критиците те разкъсват на парчета. Отслабнал си, което показва, че не се храниш, и видът ти е такъв, сякаш си махмурлия. Всичко това говори за нещо повече от наранена гордост. Сякаш животът ти се проваля.
Нямаше махмурлук. Щеше да е така, когато спре да пие, а това нямаше да е скоро. Лоугън студено се усмихна.
— Нищо не се проваля. Всеки актьор трябва да е готов за лоши рецензии в определен момент от кариерата си. Сега е мой ред. Освен това актьорите от „Капитал“ ще свикнат с факта, че повече няма да ги глезя. Отслабнал съм, защото тренирам повече фехтовка за една предстояща постановка. И нека изясня нещо — никога не съм обичал Мадлин! Пожелах я, обладах я и с нея съм приключил!
На вратата се почука, което беше посрещнато с облекчение и от двамата. Влезе прислужница и поднесе чай върху сребърен поднос. Тя се усмихна на Лоугън, когато мина покрай него.
— Не е необходимо да си откровен пред мен — каза тихо Джулия, като го гледаше изпитателно. — Бъди честен към себе си!
Една привечер на Съмърсет стрийт спря карета и Мадлин слезе от нея с разтуптяно сърце. Тя погледна към къщата на госпожа Флорънс с надежда и тревога.
— Да кажа ли на кочияша да свали багажа? — попита прислужницата й.
Мадлин се поколеба, преди да отговори.
— Не зная дали ще отседнем тук, Норма. Моля, изчакай ме в каретата, докато се обадя на приятелката си.