— Да, госпожице.
Мадлин й се усмихна с благодарност. Тя имаше възможност да посети госпожа Флорънс само благодарение на добрата и състрадателна прислужница. В този момент трябваше да е вече в дома на сестра си Джъстийн, за да остане там един месец, но Мадлин подправи писмото до сестра си и подкупи кочияша, та там щяха да ги чакат едва утре.
— Благодаря ти, Норма — каза тя тихо. — Не зная как ще ти се отплатя, че ще запазиш посещението ми при госпожа Флорънс в тайна. Разбирам какъв риск поемаш, като ми помагаш.
— Познавам ви от години, госпожице — отговори Норма. — Вие сте добро и мило момиче — най-добра сте от всички Матюс, бих казала. Цялата прислуга се натъжи, като ви видя толкова съкрушена. Ако един разговор с вашата приятелка ви подейства добре, рискът си заслужава.
Прислужницата се върна в каретата и се зави с дебелото одеяло.
Мадлин внимателно тръгна между буците лед към къщата на госпожа Флорънс. Два месеца бяха изминали, откакто я напусна, и сега не беше сигурна дали ще я приемат. Вярваше обаче, че госпожа Флорънс няма да й обърне гръб — тя беше твърде благородна за подобна постъпка.
Все пак Мадлин се чувстваше неспокойна, когато почука на входната врата.
Скоро след като напусна Лондон, тя написа писмо до госпожа Флорънс, с което й обясняваше ситуацията и й се извиняваше за случилото се. Беше я помолила да не й отговаря, тъй като родителите й бяха забранили всякаква връзка с външния свят. Вероятно всички, които я познаваха, си бяха помислили, че Мадлин е изчезнала от този свят.
Родителите й обмисляха различни варианти за бъдещето й — от това да живее в чужбина до работа като компаньонка на възрастна роднина. Онова, което сигурно ги ядоса най-много, беше твърдото решение на Мадлин да предпочете която и да е от тези възможности пред женитба с лорд Клифтън.
Лорд и лейди Матюс бяха съкрушени от посещението на лорд Клифтън, който пожела официално да се развали годежа и да се върне пръстена, даден на Мадлин. Когато застана пред нея с презрително стиснати челюсти, тя не можа да скрие леката си усмивка. Само мисълта за Лоугън и мъката, която му беше причинила, й попречиха да изпита чувство на триумф.
— Заложих пръстена, лорд Клифтън — каза Мадлин без следа от разкаяние.
Той я погледна като настъпена жаба.
— Вие сте заложили фамилния ми пръстен?! И сте използвали средствата за финансиране на дяволското си планче?
— Да, милорд.
Гневният му поглед се местеше от решителното лице на Мадлин към сконфузените лица на родителите й.
— Е, — сърдито изръмжа той. — Изглежда, че нещо ме опази да не допусна голяма грешка. За жалост, не разбрах по-рано, че вие не сте подходяща да станете моя съпруга.
— Лорд Клифтън — изплака Агнес, майката на Мадлин. — Нямам думи да изразя дълбокото съжаление, което ние …
— Не, аз съжалявам… всички вас. — Той погледна Мадлин презрително. — Сега не се знае какво ще стане с вас. Надявам се, че ви е известно какво щяхте да имате, ако не бяха измамата и глупостта ви.
— Зная много добре от какво се отказах — увери го Мадлин с лека ирония и горчива усмивка. Тя беше успяла да избяга от лорд Клифтън… Но цената за това беше твърде висока. Не само за нея, но и за Лоугън.
Беше й жал за родителите й. Нещастието им беше очевидно. Майка й изглеждаше особено отчаяна.
— Не мога да понеса мисълта какво ще кажат хората — беше заявила Агнес със строг глас, дърпайки конеца на бродерията си. Тънките й пръсти се свиха в юмрук, който продължи да дърпа конеца. — Не мога да понеса нещастието, което ни докара Мадлин. Явно тя трябва да замине в чужбина. В обществото ще кажем, че е пожелала да продължи образованието си на континента.
— Колко време трябва да остана там? — попита Мадлин със зачервени бузи. Не беше лесно да слушаш как собствената ти майка крои планове да се отърве от теб.
— Нямам представа — строго каза Агнес. — Хората помнят дълго и години ще са необходими, за да се забрави скандалът. Глупаво момиче, как не разбра колко по-добре щеше да бъде, ако беше станала съпруга на лорд Клифтън.
— Казах ви, че не искам лорд Клифтън — спокойно рече Мадлин. — Вие не ми предложихте друг избор. Готова съм да понеса последствията от случилото се.
— Никак ли не съжаляваш? — беше я попитала Агнес сърдито. — Онова, което стори, е грешно и жестоко.
— Да, така е — прошепна Мадлин. — Никога няма да си простя, че накарах господин Скот да страда. Колкото до останалото…
— Ти не причини страдание на онзи развратен актьор, а на себе си! Опропасти целия си живот и ни посрами!
Мадлин беше замълчала след тези думи, защото разбираше, че нещо наистина не е както трябва… Не се измъчваше от факта, че беше направила нещастно цялото си семейство, а от мисълта, че е причинила болка на Лоугън. Споменът за лицето му — равнодушно и сдържано, я хвърляше в страшно терзание винаги, когато се сещаше за това.