Ако трябваше да изживее всичко отново, тя щеше да постъпи по-различно. Щеше да се довери на Лоугън, да му каже честно всичко и той вероятно щеше да се вслуша. Тя копнееше да се грижи за него, което беше доста смешно, като се има предвид, че точно тя му причини мъка. Ако можеше отново да го види, да се убеди, че е добре… Здравият разум обаче й подсказваше, че подобни идеи са безполезни. Тя трябваше да го забрави и да спаси онова, което беше останало от собствения й живот.
За жалост, това се оказваше неимоверно трудно.
Входната врата се отвори и на прага се появи Кати, прислужницата на госпожа Флорънс.
— Моля? — Очите й се опулиха, когато позна Мади. — О, госпожице Мади!
— Здравей, Кати — каза колебливо Мади. — Зная, че часът не е подходящ за посещение, но идвам отдалеч. Дали госпожа Флорънс ще ме приеме?
— Ще изтичам да я попитам, госпожице Мади. Тя току-що привърши вечерята си.
Прекрачила прага, Мади вдъхна познатия предразполагащ аромат на ванилия, характерен за къщата. Лудото биене на сърцето й се успокои, когато видя госпожа Флорънс да приближава. Посребрената й коса беше прибрана, а лешниковите й очи омекотяваха сбръчканото й лице. С едната си ръка държеше махагонов бастун със сребърна дръжка. Тя потупваше с него по килима, докато вървеше към Мадлин.
— Мади — каза любезно госпожа Флорънс.
— Добре ли се чувствате, госпожо Флорънс? — попита загрижено девойката.
— Да, мила моя. Само отвреме-навреме студът схваща костите ми. — Тя протегна ръце и взе ръката на Мадлин, за да я стопли. — Пак ли си избягала, дете?
Мадлин почувства прилив на благодарност. Очевидно, че госпожа Флорънс беше единственото приятелско лице, което беше видяла през тези два месеца.
— Трябваше да ви видя. Нуждаех се от човек, с когото да споделя. Чувствах, че вие няма да ми обърнете гръб… или да ме осъдите, че искам да говоря с вас.
— Нямаш ли баба, с която да си поговориш?
— Само една по майчина линия. — Мадлин помисли за строгата си, религиозна баба и потръпна. — Тя няма да ми помогне.
— Семейството ти ще се разтревожи ли, като разбере, че пак те няма, Мади?
Мадлин поклати глава.
— Казах на родителите си, че отивам при сестра си Джъстийн. Мисля, че те се зарадваха, когато разбраха, че няма да съм у дома за известно време. Причиних им доста тревоги и срам. — Тя млъкна за момент и продължи напрегнато. — И още повече в бъдеще, предполагам.
Госпожа Флорънс я гледаше, без да пропуска нито една подробност. Тя протегна ръка и нежно потупа Мадлин по рамото.
— Мисля, че разбирам защо си тук, мила моя. Имаш основание да дойдеш — дори повече, отколкото предполагаш. Влез в гостната, дете, а аз ще изпратя лакей да вземе багажа ти. Можеш да останеш, колкото искаш…
— Имам прислужница и кочияш.
— И тях ще настаним. — Госпожа Флорънс се обърна към прислужницата, която стоеше наблизо. — Кати, приготви вечеря за гостенката и я донеси в гостната.
— Не съм гладна — възпротиви се Мадлин.
— Отслабнала си, Мади… А това не е хубаво за момиче в твоето положение.
Двете си размениха погледи на взаимно разбиране.
— Откъде разбрахте? — попита Мадлин.
— Как бих могла да не разбера? — отвърна тъжно госпожа Флорънс. — Нищо друго не би одухотворило така погледа ти. Както разбирам, близките ти не знаят.
— Не — произнесе Мадлин притеснено. — А и не смятам, че имам сили да им го кажа. Чувствам се… много самотна, госпожо Флорънс.
— Влез вътре, мила моя, ще си поговорим.
Лоугън беше изпратен с възторжени викове и ръкопляскания. Представлението беше добро, макар че той не игра така, както би желал. Опита се да достигне дълбочината на чувствата, която се изискваше за ролята, но успя да го направи едва наполовина.
Смръщен, дори не погледна актьорите и сценичните работници, които се стремяха да привлекат вниманието му. Влезе в гримьорната, съблече влажната си риза и я запрати на пода. Когато се отправи към мивката, някакво отражение в огледалото привлече вниманието му. Той бързо се обърна и се стъписа, като видя една старица да седи в ъгъла. Тя го гледаше спокойно, като че ли всяка вечер седеше там. Макар да беше дребна, тя имаше особено присъствие и се държеше с царствено достойнство. Ръката й с брилянтени пръстени лежеше върху сребърната дръжка на бастуна. Побелялата й коса имаше едва доловим прасковен оттенък, показващ че някога е била огненочервена. В лешниковите й очи се четеше явен интерес към него.