Мадлин се ядоса и се опита да се освободи, но той я притисна още по-силно със здравите си мускули. С всяко движение на тялото си тя усещаше все повече неговата мъжественост и най-сетне се отпусна.
— Би трябвало да знаеш също, че ще платиш за бедата, която ми причини — каза Лоугън. — Ще ми отдаваш тялото си, когато поискам. И не очаквай да бъде като преди. Няма да ти е толкова приятно.
Мадлин мълчеше и си представяше всякакви страхотии. Тя щеше да намери начин да изчезне преди сватбата.
Лоугън почти четеше мислите й, на устните му се появи лека усмивка.
— Изобщо не си помисляй да избягаш от мен. Защото ще те намеря и, когато това стане, ще съжаляваш, че си се родила.
Мадлин сведе клепачи, за да скрие погледа си. Беше й много трудно да осъзнае бъдещето на един брак, в който тя щеше да бъде обект на подигравки.
— Всички ще разберат, че си бил принуден да се ожениш — каза тя с надежда да го разубеди.
— Да, не се съмнявам, че ще клюкарстват до гроб.
Той и за това щеше да я накаже, мислеше си тя. Фактът, че един мъж, който осъзнава напълно своята известност, се съгласява да изглежда като глупак, като се ожени за нея, говореше за неговата решителност.
Лоугън стискаше раменете й до болка. Тя вдигна ръце да го отблъсне, дланите й се опряха на гърдите му.
— Много си тежък — каза тя, извивайки се под тялото му. — Моля те… пусни ме.
Лоугън изохка, защото движението на ханша й го подлуди. Той се търколи на една страна с намерение да я пусне, но ръцете му някак си обгърнаха стройното й тяло и го доближиха до неговото. Едното му бедро се оказа между нейните и тя усети на корема си пулсиращата му мъжественост. Гърдата й беше до устата му и той почти усещаше нежната тежест върху бузата си, кадифената й кожа докосна езика му.
Обля го вълна на удоволствие. Сега… сега… сърцето му биеше до пръсване в желанието да я обладае. Дъхът на тялото й го подлудяваше като омайващ еликсир. Искаше му се да я гали навсякъде. Ръката му докосна твърдата й гърда, пръстите нежно притискаха гъвкавата й плът.
Лоугън чуваше, че Мадлин възразява, усети лекото движение на тялото й и изведнъж осъзна, че не може да устои. Той целуна и леко стисна със зъби зърното й през нощницата, после жадно го засмука, потънал в нежната плът. Пръстите му се плъзнаха от гърдата към ребрата й. Мадлин се огъна и леко извика, като се мъчеше отначало да го отблъснела после пръстите й потънаха в косите му. Те жадно се впиха един в друг в стремежа си да задоволят страстта си.
Ръката му се спусна надолу по тялото й и стигна до корема, после застина, защото това беше мястото, където Мадлин носеше неговото дете. Тази мисъл го върна към действителността. Лоугън се отдръпна и стана от леглото.
— Обличай се — каза той с равнодушно изражение и се отправи към вратата. — Ще изпратя за доктор Брук.
— Лоугън… — Тя беше изрекла името му и той се напрегна. — Трябва да ти кажа… Съжалявам за онова, което сторих.
— В бъдеще ще съжаляваш още повече — меко каза той. — Бъди сигурна.
Колкото и да беше странно, Мадлин се почувства унизена не от прегледа на доктор Брук, а защото Лоугън присъстваше на него. Той стоеше в ъгъла на стаята и наблюдаваше безразлично процедурата, като че очакваше твърдението й за бременност да е лъжа. Тя впери очи в тавана, загледана в някакви гръцки рисунки, без да ги вижда. Някъде дълбоко в себе си се надяваше да е сгрешила, че е бременна. Но чувството за живота вътре в нея беше истинско и тя знаеше какво щеше да бъде заключението на доктор Брук.
Само се питаше дали Лоугън би бил добър баща или омразата му към нея би се пренесла върху детето. Не… тя не можеше да си представи, че той би държал едно невинно същество отговорно за нещо, което то не беше извършило. Може би времето щеше да смекчи отношението му… това оставаше единствената й надежда.
Лекарят се отдръпна от леглото и я погледна с тъжен, обезсърчаващ поглед, който я накара да потъне в отчаяние.
— Госпожице Ридли, от прегледа и вашите думи относно месечния ви цикъл заключавам, че бебето трябва да се очаква някъде в края на юни.
Мадлин бавно спусна роклята си. Тя не се потруди да го поправи за името си, защото не желаеше да му обяснява истинското положение. За нейно облекчение Лоугън също се въздържа да спомене истинското й име.
— Вероятно бащинството ще ви се отрази добре — доктор Брук се обърна към Лоугън. — Ще мислите за нещо друго освен онзи благословен театър.
— Няма съмнение — промърмори равнодушно Лоугън.
— Ако желаете аз да остана личен лекар на госпожица Ридли, ще трябва да й дам няколко съвета…
— Разбира се — Лоугън излезе от стаята, почувствал внезапно, че се задушава. Той не се зарадва, когато узна, че Мадлин е бременна. Всъщност цялата ситуация изглеждаше нереална. Все пак беше странно, че гневът, който носеше в себе си седмици наред, тази сутрин беше изчезнал. Почувства облекчение и не желаеше да разсъждава защо е така. Разтривайки врата си, Лоугън слезе долу да обмисли своя план. През следващите две седмици трябваше да се свърши много работа.