— Той не беше виновен — намеси се нетърпеливо Мадлин. Тя щеше да продължи, но Лоугън я хвана за врата и лекичко я стисна, за да замълчи.
После задържа погледа си на лорд Матюс. Атмосферата беше крайно враждебна.
— Милорд… Вярвам, че това положение може да се уреди в интерес на всички нас. Давам ви думата си, че дъщеря ви ще бъде задоволена с всичко. С ваше позволение, ще се разпоредя за незабавна венчавка…
— Вие не сте подходяща партия за нея — избухна отново лейди Матюс. — Години наред аз съм я възпитавала да стане съпруга на човек като лорд Клифтън и няма да позволя един театрален актьор да съсипе живота й. Уви, нейното падение сега показва, че тя не е нищо повече от една…
— Агнес… — прекъсна я лорд Матюс. Съпругата му млъкна и вбесено погледна Лоугън.
Лорд Матюс се обърна към него.
— Господин Скот, благодаря ви за желанието да изпълните своя дълг. Все пак, аз трябва сериозно да обмисля въпроса. Въпреки злочестото състояние на Мадлин, ние трябва да се съобразим с интереса на цялото ни семейство. Ако дъщеря ми се омъжи за вас, ние ще бъдем подложени на непоносимо презрение. Сигурен съм, че човек като вас не би могъл да разбере въздействието, което всичко това ще окаже на семейство Матюс, а нашата репутация е най-важното нещо в живота ни. Вярвам, че ще е по-добре въпросът да се реши тихомълком и без вашата намеса.
Надменна усмивка се появи на устните на Лоугън, когато разбра какво имаше предвид Матюс. Те по-скоро биха дали детето при чужди хора и биха изпратили дъщеря си в изгнание, отколкото да й позволят да встъпи в брак с човек с неговото положение в обществото. Лоугън пък щеше да преброди ада, преди да им позволи да разполагат с Мадлин и детето.
— Обмислете всичко, както счетете за нужно — каза тон меко. — Но ви уверявам, лорд Матюс, че детето ще си има име… моето име!
Той стана от канапето, показвайки, че разговорът е приключил.
— Вече е късно! — каза Лоугън рязко. — Сега тръгвам и ще се върна след няколко дни, за да ви уведомя за действията, които съм предприел. Мадлин ще бъде моя съпруга след четиринайсет дни.
Лорд и лейди Матюс скочиха и започнаха да възразяват и заплашват. Лоугън ги прекъсна спокойно, но любезните му обноски бяха изчезнали.
— Предупреждавам ви да не притеснявате Мадлин, докато ме няма. Искам тя да си почине добре до завръщането ми. — Той погледна вдигнатото към него лице и продължи. — Пиши ми, ако имаш затруднения.
— Да… Лоугън.
Мадлин едва успя да се усмихне.
— Много добре — каза той.
— Господин Скот, — намеси се лорд Матюс със зачервено лице. — Ще ви помоля кракът ви да не стъпва в имението ми.
— Много добре — отговори Лоугън. — Това ще стане, след като се върна да взема Мадлин.
— Нима смятате да ми се противите? — избухна Матюс. — Бих могъл да ви съсипя, ако поискам, Скот. Имам много силни и влиятелни приятели…
— Аз също. — Те се изправиха един срещу друг и тогава Лоугън заговори с тих, почти успокояващ глас. — Не ставайте глупак, Матюс. От този брак вие ще имате повече печалба, отколкото загуба. Мисля, че ще имате доста изгода от факта, че съм ви зет, въпреки произхода ми.
— И каква ще е тя? — попита лейди Матюс надменно. — Билети за театър по желание?!
Лоугън саркастично се засмя и се загледа в бащата на Мадлин.
— Вярвам, че желаете най-доброто за дъщеря си, милорд.
Лорд Матюс кимна покорно и се обърна да успокои възраженията на съпругата си.
Лоугън се сбогува мълчаливо и делово излезе от стаята. Мадлин го последва, като го догони с няколко крачки.
— Лоугън… Къде отиваш?
Той спря и нетърпеливо я погледна.
— Да посетя семейството си.
— Ще им кажеш ли за мен?
— Между другото.
Лоугън не беше обсъдил с Мадлин твърденията на госпожа Флорънс за неговия баща. Нямаше смисъл да й казва нещо, преди то да е потвърдено… Именно това той смяташе да стори още тази вечер.
Мадлин прехапа нервно устни.
— Ти… ще се върнеш ли?
Лоугън се усмихна иронично.
— Съвсем скоро — обеща той и си тръгна.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Беше десет и половина вечерта, когато на връщане в Лондон Лоугън най-после пристигна в Бъкингамшир. Той беше сигурен, че Рочестър още не си е легнал. Графът спеше не повече от няколко часа. Той приличаше на стар паяк, който плете мрежите си късно през нощта с надеждата да хване някоя нещастна жертва на сутринта.
Рочестър умееше да открива уязвимите места на хората и да ги използва. Той например беше убедил една вдовица да му продаде къщата и имота си на цена, по-ниска от истинската, друг път беше принудил един свой роднина на смъртното му легло да подпише ново завещание, в което Рочестър е главният наследник, естествено. Андрю беше разказал тези случаи, както и много други, на Лоугън и двамата се бяха присмивали на алчността на стареца.