Лоугън се изправи и я огледа до последната подробност. Веждите му се смръщиха.
— Не си се хранила добре — промърмори той така, че да бъде чут.
— Ти също — отговори Мадлин. Не й убягна, че тялото му като че беше станало още по-стройно.
Лоугън се засмя иронично на думите й и се обърна, за да бъде представен на Джъстин, която стоеше наблизо. Мадлин го представи на по-голямата си сестра според етикета и зачака да види изпълнения с възхищение поглед, който трябваше да се появи на лицето му. Мъжете реагираха така винаги, когато се запознаваха с нея. Странно, но безумната красота на Джъстин не направи голямо впечатление на Лоугън.
— За мен е удоволствие — промърмори той безразлично.
В очите на Джъстин блесна искрица недоволство.
— Добре дошли в семейството ни, господин Скот. Надявам се, че ще се отнасяте добре към по-малката ми сестра.
— Така мисля, лейди Багуърт. — Лоугън изгледа Джъстин с иронично повдигната лява вежда. Очевидно момичето очакваше той да бъде зашеметен. Тя беше привлекателна, но Мадлин всъщност беше по-красивата от двете — чертите й бяха по-нежни, очите й излъчваха топлина и интелигентност, която липсваше на сестра й.
Вниманието му се насочи към майката на Мадлин, Агнес, седнала в другия край на стаята.
— Лейди Матюс, боя се, че няма да се задържам. Надявам се, ще разрешите да остана няколко минути насаме с Мадлин.
Агнес беше смаяна от неговата молба.
— Би трябвало да знаете, господин Скот, че не е прието да разговаряте без присъствието на придружител.
— В нашата ситуация това едва ли се налага, нали? — попита той тихо, при което Мадлин се изчерви, а Джъстин се закикоти.
Агнес се смръщи на безсрамните му думи.
— Господин Скот, докато сте в моя дом, настоявам да се придържате към приличието… дори и да не го намирате за наложително. Можете да поговорите с Мадлин, но Джъстин ще остане като придружителка.
Тя спокойно излезе от стаята, като даде знак на по-голямата си дъщеря.
Тримата мълчаха. Джъстин ги погледна с престорена строгост и се оттегли в другата част на стаята. Тя застана до прозореца и с интерес се загледа в пейзажа навън, а Лоугън бутна Мадлин в ъгъла.
— Извинявай — каза притеснено Мадлин, за да оправдае студенината на майка си, но Лоугън притисна пръсти до устните й. Мадлин замълча, онемяла от близостта му. Той ухаеше на нещо познато — миризмата на лен, вълна и кожа на млад мъж, примесена с тютюн.
— Как се чувстваш? — попита той, като огледа строгата й, затворена рокля и лицето й.
Мадлин леко се изчерви.
— Много добре, благодаря.
— Още ли ти става лошо сутрин?
— Да.
— Ще продължи още месец-два. Дотогава гледай да хапваш по нещо.
— Откъде знаеш толкова подробно ти за тези работи? — осмели се да прошепне тя.
Лоугън се засмя дръзко.
— Моята заместничка често отсъстваше поради същото неразположение.
— Значи ти си нямал… — попита Мадлин, неспособна да прикрие безпокойството си.
— Не — каза Лоугън и изведнъж гласът му стана нежен. — Ти си първата жена, от която ще имам дете.
Той бръкна в джоба си и извади малък предмет.
— Дай ми ръката си.
Тя усети как той поставя на безименния пръст на лявата й ръка хладен и тежък пръстен и погледна надолу. Беше жълт диамант с тегло най-малко пет карата, заобиколен с ред кръгли бели диаманти, чийто блясък преливаше като огън. Смаяна от красотата на пръстена, Мадлин погледна Лоугън с разширени от изумление очи.
— Божичко! — чу се възклицанието на Джъстин от другия край на стаята. — Голям е като яйце!
— Благодаря ти — каза Мадлин на Лоугън трогната. — Никога не съм виждала по-прекрасно нещо.
Той безразлично сви рамене.
— Ако искаш, ще го сменим за нещо друго.
— О, не… възхитителен е!
Тя се взря в искрящия диамант, като търсеше подходящите думи, за да му благодари, но не ги откриваше.
Джъстин не можа да потисне любопитството си и побърза към тях.
— Нека да го видя, Мадлин! Божичко, какъв великолепен камък! Може ли да го изпробвам?
Преди да доизкаже молбата си, тя вече беше измъкнала пръстена от ръката на Мадлин и го разглеждаше с възхищение.
— Превъзходен! Какъв ефектен цвят!
Джъстин им хвърли лек поглед.
— Според мен такъв подарък заслужава нещо повече от едно „благодаря“. Мадлин, не е ли редно да целунеш господин Скот? Мама я няма, пък и аз… нищо няма да й кажа.
Мадлин погледна Лоугън и стоеше като вцепенена, неспособна да разгадае изражението на лицето му.