— Господин Скот е много сдържан… — каза тя, но Лоугън я прекъсна с дяволита усмивка.
— Не чак толкова сдържан, мила!
Той повдигна лицето й и устните му се притиснаха до нейните. Тя потръпна при лекия допир на устата му и от начина, по който я целуна, като че е нещо крехко. „Това е само за показ“, припомни си тя, да увери Джъстин, че са влюбени… но все пак усети приятната вълна, която мина по тялото й. Коленете й омекнаха и Мадлин се опря на Лоугън, замаяна от удоволствието от целувката му.
Той завърши целувката с леко движение на устните и се отдръпна да я погледне.
— Е, — чу се закачливият глас на Джъстин. — Вие май сте доста очарован от малката ми сестра, господин Скот. Да се чуди човек какво е намерил мъж с вашата изтънченост в момиче като нея.
Лоугън сви уста иронично. Беше ясно, че Джъстин изпитваше лека ревност.
— Мадлин има качества, които винаги съм искал съпругата ми да притежава — отговори той спокойно.
— Тя е своенравна — засмя се Джъстин. — Дано само вие имате повече късмет в обуздаването й от родителите ми.
— Джъстин — каза Мадлин, гледайки сестра си с присвити очи. — Няма нужда да говориш за мен като за непослушното домашно животно.
Лоугън внезапно се засмя, в очите му блесна искра на одобрение и той поведе Мадлин към канапето.
— После ще се заяждате — промърмори той. — Не разполагам с много време, а има някои подробности за сватбата, които искам да обсъдим.
— Няма ли да останеш за вечеря? — попита Мадлин.
Лоугън поклати глава.
— Нямам желание да измъчвам някои… поне себе си… в опити да водя разговор на трапезата на семейство Матюс.
— Това е твърде умно — забеляза Джъстин с леко учудване. — Едва ли е тайна фактът, че мама не ви одобрява. За жалост, все пак… Чувствам, че вие бихте били най-забавният гост по време на вечеря, господин Скот.
— Това ще каже сестра ви — отговори Лоугън и погледна Мадлин така, че тя си спомни последната им вечеря… и страстната нощ, която я последва. Беше ясно, че той се забавлява от нейното неудобство.
За щастие разговорът премина към делнични неща, но Мадлин не успя да се съсредоточи върху темата за сватбата. След една седмица тя ставаше съпруга на Лоугън и те щяха да споделят леглото, ако той поискаше това. Беше я предупредил, че няма да е така приятно, както преди. Мадлин предполагаше, че Лоугън имаше предвид това, че няма да го е грижа за нейното удоволствие. Или може би понякога щеше да й причинява болка, макар че тя не можеше да допусне подобно нещо. Лоугън не беше жесток човек, въпреки нрава си.
Агнес влезе, за да вземе участие в обсъждането на подробностите около сватбата. Тя имаше незначителни забележки към плана на Лоугън, докато не дойде ред до роклята на Мадлин. За нищо на света, увери го тя, нямаше да позволи на Мадлин да се облече в бяло.
— Това ще бъде върхът на лицемерието — каза твърдо Агнес. — Мадлин няма право на това.
Лоугън я погледна, без да мигне.
— Мадлин беше невинна, когато я срещнах. Тя ще бъде изцяло облечена в бяло.
— Мадлин не може да се облече в цвета на чистотата, когато давате обет пред Бога. Това би било богохулство! Не бих се изненадала, ако някоя светкавица пробие покрива!
Лоугън сви устни иронично.
— Макар да не минавам за религиозен, смятам, че Господ си има други грижи вместо да се занимава с цвета на роклята на Мади.
— Мади! — повтори Агнес, поклащайки глава в знак на възмущение при споменаването на галеното име на Мадлин. — Ще ви бъда много благодарна, ако не наричате дъщеря ми с име, което е подходящо за някоя кръчмарка…
— Мамо — прекъсна я Джъстин и сложи ръка върху рамото на майка си. Агнес се отдръпна, смръщена като градоносен облак.
Мадлин се овладя и леко докосна ръката на Лоугън.
— Моля те — каза тя с нежен глас. — Мама е права… Не бива да се обличам в бяло.
Макар да стана ясно, че Лоугън е склонен да спори, той свъси вежди и не отговори. Настъпи тишина.
— Благодаря ти — каза Мадлин с облекчение.
— Пет пари не давам, ако щеш да се появиш гола на сватбата — мърмореше той. — Искам само всичко да свърши, за да се отдам на работата си.
Като чу думите му, Агнес отново се напрегна и му хвърли свиреп поглед, но Джъстин я успокои.
Мадлин сведе очи. Тя разбираше нетърпението на Лоугън, защото знаеше, че театърът винаги ще бъде на първо място в живота му. Нито един човек не би могъл да го откъсне от любимия му театър.
След като се разбраха за сватбената рокля, разговорът замря и Лоугън си тръгна. След неговото заминаване вълненията на Мадлин поутихнаха. Леко потисната, тя се върна заедно с Джъстин в стаята, за да продължи опаковането на вещите си.