Съпругът на Джъстин, лорд Багуърт, изрази задоволството си от подбора на вината.
— Бих казал, Скот, че за човек, който не изпълнява роли в дома си, вие съвършено играете ролята на домакин.
Преди Лоугън да отговори, майката на Мадлин подбра момента да вдигне глава от украсената си със злато чиния и сприхаво рече:
— Човек трябва само да се надява, че господин Скот ще играе ролята на грижовен съпруг със същото умение.
Ако беше изказана в шеговит тон, забележката можеше да бъде приета като приятелска, но неприязънта на Агнес не можеше да се скрие.
Мадлин се напрегна в очакване на отговора на Лоугън. За нейно успокоение той отговори спокойно:
— Вярвам, че вие няма да имате оплаквания в този смисъл, лейди Матюс, нито пък моята съпруга.
— Не, разбира се — каза Мадлин. Тъй като беше мълчала почти през целия ден, при забележката й всички обърнаха изненадано глави към нея. Тя продължи с многозначителен тон. — Убедена съм, че майка ми искаше да ни увери, че големите й очаквания напълно ще се оправдаят, господин Скот.
— Зная какво имаше предвид — увери я Лоугън и сините му очи за пръв път през този ден светнаха шеговито.
Поднесоха сирене, вино и плодове, а после мъжете продължиха с чаша порто и пури, докато жените се оттеглиха на чай и разговори. Дукесата на Лийдс използва възможността да поговори лично с Мадлин, докато седяха, леко отдалечени от другите. Те се виждаха за първи път, откакто Мадлин беше напуснала „Капитал“.
— Честито, Мади — поздрави я Джулия. — Надявам се двамата да намерите щастието в брака си.
Мадлин тъжно се усмихна.
— Като си спомня как започна всичко, не съм си представяла, че може да завърши така.
Джулия кимна разбиращо.
— Не си първата, чийто брак започва със затруднения, нито ще си последната. Вярвам, че Лоугън ще почувства щастието да има съпруга и дете по начин, който той изобщо не подозира.
— Той никога няма да ми прости онова, което извърших — въздъхна Мадлин. — И аз не го осъждам за това.
— Глупости. Ти трябва да осъзнаеш, че Лоугън още те обича, Мади. Но се бои да ти повярва отново. Вярвам, че ще проявиш търпение. Няма да е лесно. Твърде е упорит, не е от идеалните хора. — Тя продължи с ободряващ и окуражаващ тон. — Не зная дали вече ти е казал, но той ме помоли да ти помогна да организираш бал, който да се проведе след около месец.
— Но защо?
— За да те покаже на цял Лондон, естествено.
Мадлин се слиса, лицето й побледня.
— Но всички ще ме гледат и ще си шепнат…
— Няма значение какво говорят — окуражи я Джулия. — От години съм обект на клюки и слухове, вярвай ми, а сега и с теб ще бъде същото, щом си се омъжила за известен човек като Лоугън. С времето ще свикнеш.
Госпожа Флорънс приближи до тях и седна, отклонявайки предложението на Джулия да й помогне. Тя изглеждаше царствено в тъмносинята си рокля, гарнирана с дантела, и няколкото реда перли на шията и китките. Трите размениха по няколко думи за обяда и великолепието в къщата на Лоугън.
— Актьорите са ужасно безпомощни, когато става дума за финансови въпроси — отбеляза госпожа Флорънс и огледа луксозната обстановка с необяснима гордост. — Изглежда, че твоят съпруг прави изключение, Мади. Ти си много щастлива жена.
— Щастлива съм в много отношения — отговори Мадлин с измъчена усмивка, която не заблуди другите две жени.
— Да, така е — каза нежно госпожа Флорънс и очите й проблеснаха весело. — С времето ще ти стане по-леко, дете. Повярвай ми!
Мадлин си пое дълбоко дъх и се поотпусна. Беше странно, че с тези две жени тя се чувстваше по-добре, отколкото с майка си и сестрите си. Тя импулсивно докосна ръката на госпожа Флорънс.
— Благодаря ви, че дойдохте на сватбата ми, мадам. Вашето присъствие ми помогна да преживея този ден по-спокойно.
— Трябва да кажа, че за нищо на света не бих пропуснала сватбата ти с господин Скот. Ти отвори пред мен много врати, дете, врати, за които и не подозираш, че съществуват.
Госпожа Флорънс изглеждаше доволна от изненадата, изписана на лицата на двете по-млади жени.
— Какви врати? — попита Джулия и се засмя, като заплаши с пръст приятелката си. — Имаш вид на котка, която е открила гърне със сметана. Трябва да разбера причината.
— Някой ден, може би — отговори тихо госпожа Флорънс. Тя не каза нищо повече, изпи само чаша чай и продължи да оглежда салона с видимо удоволствие.
Мадлин не си спомняше кога са си тръгнали гостите. Разбра това едва, когато вече нямаше никого освен прислужниците, които бързо почистиха всички следи от сватбеното тържество, и Лоугън, който беше съвсем безразличен към присъствието й в дома му. Той седна до масата и лениво допуши пурата си, протегнал крака. Мадлин пък се отпусна на един стол близо до него, все още облечена в сватбената си бледорозова рокля, украсена на шията и талията с рози в по-тъмен оттенък.