Ако не беше с толкова опънати нерви, тя с удоволствие би седяла така, вдъхвайки аромата на пурата му. В къщата сега беше съвсем тихо и изпитанието да водиш леки разговори вече беше свършило. Все пак предстоеше друго изпитание и Лоугън щеше да реши кога и дали то щеше да се случи.
Погледът му се плъзна по нея с подчертан интерес — така, като би разглеждал някоя картина или скулптура. Мадлин беше сигурна, че уверенията на Джулия, че Лоугън все още я обича, са напълно неверни. Никой мъж ни би гледал любимата жена като някоя вещ, която би могъл да вземе и да остави, когато си поиска. Тя измисли поне сто различни начина за започване на разговор, но ги отхвърли до един. Много странно, че преди тишината, царяща между тях, носеше спокойствие, а сега и двамата бяха напрегнати.
— Стаята ти е приготвена — каза най-сетне Лоугън и загаси пурата си в бронзова чиния. — Ще наредя на някой от прислугата да ти я покаже.
— Тогава ние няма да сме…
— Не. Ще имаме отделни стаи. Както знаеш, обикновено се прибирам и излизам в необичайни часове. Няма да нарушавам почивката ти, затова ще спим в отделни легла.
„А аз няма да нарушавам личния ти живот“, помисли си Мадлин, но се въздържа да го каже.
— Много мило — промърмори тя и стана.
Като любезен домакин Лоугън също стана.
— Естествено, запазвам си правото да те навестявам от време на време — каза той.
Мадлин кимна, като едва се сдържаше.
— А тази вечер? — попита тя с леко треперещ глас.
Сините му очи бяха безразлични, само се присвиха от тънката струйка дим.
— Ела в стаята ми, когато се приготвиш за сън.
— Много добре — преглътна с усилие Мадлин.
Лоугън седна, щом тя стигна до прага. Мадлин усещаше огледа му дори, когато излезе, защото този поглед сякаш изгаряше гърба й.
В личния апартамент на Лоугън имаше втора спалня. Сега бяха съборили една от стените и тя беше удвоила размера си. Стените бяха покрити с брокат в бяло и златисто и по тях бяха окачени картини с маслени бои в позлатени рамки. Едната изобразяваше деца, които си играят, а другите — жени и деца в домашна обстановка.
Мадлин се разходи из стаята, доволна от женствената обстановка, и огледа всяка промяна, включително златния часовник върху полицата на камината, дантелата по бялата копринена покривка и кутия за шев, инкрустирана със седеф.
Макар да не беше позвънила за прислужница, едно момиче дойде да й помогне да съблече сватбената си рокля. Мадлин седна пред тоалетната масичка, облечена в нощница с якичка около врата, и се замисли, докато прислужницата четкаше дългите й златисто-кафяви къдри.
Тя каза нещо и Мадлин я погледна със смутена усмивка.
— Какво? — попита тя. — Боя се, че се разсеях.
— Попитах дали ще се нуждаете от нещо друго, госпожо Скот.
— Госпожо Скот… — повтори Мадлин с усмивка. — Ти си първата, която ме нарича така.
Прислужницата също се усмихна, поклони й се и излезе.
Мадлин се вгледа в пепелявото си лице и механично ощипа и потупа бузите си, за да се позачервят. Нямаше никаква причина да се страхува от Лоугън. Той нямаше да я нарани. Не за друго, а защото в утробата си носеше неговото дете. От друга страна, можеше да направи живота й доста неприятен. Сега й беше съпруг и тя зависеше изцяло от милостта му. Никой нямаше да се намеси в нейна защита, ако той проявеше някаква жестокост.
Мадлин стана и провери всички копчета, които закопчаваха отпред бялата й ленена нощница. Тя вдигна решително брадичка и излезе от стаята.
Стаята на Лоугън се намираше само през няколко врати. Беше осветена от огъня в камината. Той се беше облегнал на рамката на леглото, вдигнал ръце на тила си. Беше гол и под завивките ясно се очертаваше всяка част на възбуденото му тяло. Светлината на огъня хвърляше върху лицето му отблясъци като от разтопен метал. Мадлин приближи до леглото и спря на няколко крачки от него, защото чу дълбокия му глас.
— Свали си нощницата!
Тя го погледна смутено.
— Хайде! — промърмори той, а очите му святкаха като на дебнещ звяр.
Мадлин разбра какво иска и се опита да се подчини, но пръстите не я слушаха. Лоугън чакаше с неестествено търпение и мълчаливо я наблюдаваше. Мадлин разкопчаваше дългия ред от копчета. Когато свърши, тя измъкна ръцете си от ръкавите и остави нощницата да се свлече на пода. Отдолу беше облечена само с тънката си риза. Кожата й гореше, защото осъзна, че светлината на огъня прозира през ризата и осветява всяка част от тялото й.