Мадлин кимна. Тя щеше да направи всичко, за което Лоугън я помолеше, защото го обичаше. Той никога не биваше да съжалява, че се е оженил за нея. Без значение колко време щеше да е нужно, тя щеше да го накара да признае, че е избрал най-подходящата жена, с която да изживее дните си.
— Ще направя нещо повече от опит — каза Мадлин. — Ще успея да се представя добре.
— Браво! — извика Джулия с възхищение и се засмя. — Ти си жилаво момиче, нали?
— Надявам се.
Докато двете жени работеха и разговаряха, на поднос им поднесоха чай и вкусни сандвичи, но Мадлин не можа да преглътне и залък. Гаденето все още й създаваше грижи. Лоугън се дразнеше от липсата на апетит и я заплашваше, че ще повика лекар, ако скоро не се оправи.
— На твоя място не бих се тревожила — окуражаваше я Джулия. — Скоро апетитът ти ще се възстанови. Ще възвърнеш теглото си и още ще напълнееш.
Мадлин сложи ръка на все още плоския си корем.
— Засега всичко е в бъдещето. Сега като че ли изобщо нямам бебе.
— Почакай, когато започне да се движи и да рита — каза с усмивка Джулия. — Тогава вече няма да се съмняваш.
Следобедът измина и Джулия си тръгна с обещанието утре да я заведе у тях на гости. Мадлин трябваше да се запознае с няколко млади омъжени жени.
— Не всичките ми приятелки са от театъра — каза дяволито Джулия. — Като се омъжих за дука, отвреме-навреме трябваше да се срещам и с хора от друго общество.
Когато дукесата си тръгна, Мадлин си помисли, че тя беше една необикновена жена. За уважението, което изпитваше към Лоугън, говореше фактът, че дукесата отделяше от времето, за да обърне внимание на съпругата му. Мадлин се отпусна на едно канапе и прекара часовете до идването на Лоугън в четене и ръкоделие. Той внесе в къщата полъха на зимния ден, косата му беше разчорлена, а бузите му — почервенели от студ.
— Мади — усмихна се той и застана до канапето. Мадлин обърна глава да го погледне и усети, че потъва в бездънната синева на очите му.
— Яде ли? — попита Лоугън.
Мадлин поклати глава.
— Чаках те.
Той протегна ръка и й помогна да стане, дланта му беше топла и твърда.
— Как мина следобедът с Джулия?
— Мисля, че напредваме. Доста грижи има около организирането на такова голямо събитие.
Той сви рамене безразлично.
— Въпросът е само да подбереш и наемеш подходящи хора.
Докато вървяха към трапезарията, на Мадлин й се дощя да се облегне на ръката му, но после се отказа. Засега Лоугън не поощряваше никакви нейни жестове и й се струваше, че той може би ще я отблъсне, ако се опита да направи нещо подобно.
В няколкото дни след сватбата тяхната връзка беше учтива и донякъде напрегната. Обсъждаха неутрални теми и внимателно подбираха думите си. Нямаше интимни погледи, нито случайни целувки и ласки. Само през нощта напрежението се стопяваше, Лоугън идваше в леглото й и я любеше, докато тя не започваше да стене от удоволствие. Всяка сутрин той отиваше в театъра още докато тя спеше.
— Добре ли мина репетицията? — попита Мадлин, когато той я настани на стола.
Лоугън я развесели с разказа си за последната вражда между Арлис и друга актриса, която се отнесла с нея високомерно, и за недоволството на няколко актьори във връзка с едно споразумение, което той беше сключил с конкурентен театър.
— Напоследък „Дейли“ се лиши от двама от главните си изпълнители, затова реших да им пратя няколко актьори за постановката „Както ви се харесва“. В замяна на това аз пък ще използвам двама-трима от техните изпълнители за второстепенни роли в „Розата“. За съжаление моите актьори възразиха. Те се считат за твърде добри, за да играят на сцената на „Дейли“.
— Не ги обвинявам — изказа мнението си Мадлин, докато с крайчеца на окото си следеше как двама лакеи внасят сребърни чинии и подноси. — Ако бях актриса, аз също бих предпочела да играя на сцената на „Капитал“.
— Въпреки всичко те ще постъпят, както им наредя.
— Но защо да сключваш споразумение, от което „Дейли“ ще има повече изгода, отколкото „Капитал“?
— Полезно е за професията ни. Няма да допусна моята способност за конкуренция да навреди на лондонския театър като цяло… на който и да е от театрите, не само на моя.
— Разсъждаваш като държавник — каза Мадлин и се усмихна.
— Мога да си го позволя.
Лакеите сръчно подредиха чиниите пред тях и им поднесоха тънки парченца пилешко месо, полети със сос от сметана и шери, зеленчуци, смесени с късчета хляб с масло, подредени красиво, а също и сладки, пълнени с трюфели и яйца.
Мадлин гледаше френските специалитети и носещите се аромати прогониха апетита й. Тя се почувства зле, отвърна поглед от чинията и посегна към чашата с вода. Лоугън я наблюдаваше свъсено.